Някои от моряците веднага се съвзеха и понечиха да заемат местата си. Но някои по-пияни техни другари ги задържаха.
— Страхливци! — извикаха им те. — От капитана ли се уплашихте!
— Ха, той твърде дълго е бил капитан, сега параходът е наш, а ние заедно с него, може би, още следващата минута ще отидем по дяволите. Глупак е оня, който мисли да се залавя за работа…
— И ти, Джим — нахвърли се капитанът върху кормчията, който беше седнал върху празно буре, — какъв си кормчия, щом през време на буря напускаш поста си! Бързо на руля!
Но Джим, който беше толкова пиян, че едва ли би могъл след три дни да изтрезнее, не прояви никакво желание да се подчини на капитана.
— Ти ще послужиш за пример! — извика капитанът, вдигна револвера си и се прицели в челото на кормчията.
Ала преди него се изправи огромен моряк с брадва в ръка.
— Ако стреляте, капитане — извика заплашително червенокосият човек, — ще ви разбия черепа.
Чуха се два изстрела. Червенокосият падна като ударен от гръм, а Джим се катурна от бъчвата, с пробито чело.
Тези изстрели бяха сигнал за общ бунт, за страшната кървава сцена, която се разигра сред океана. Бунтовниците нападнаха капитана, обезоръжиха го, повалиха го и му вързаха ръцете и краката. След това пияните моряци започнаха да се съвещават какво да правят с бившето си началство.
— Слушайте, момчета — извика един слаб, широкоплещест човек, американец, който кой знае как беше попаднал във френската марина. — Ще ви направя едно предложение, от което можете да забогатеете, стига да не ви липсва смелост и решителност. Да хвърлим капитана в морето, нека го погълне кипящата бездна, а ние ще станем господари на парахода. Когато премине бурята, ще спрем в някое южноамериканско пристанище, или ако предпочитате, на западния африкански бряг. Там ще продадем парахода и ще си поделим парите. Е, момчета, какво ще кажете за моето предложение?
— Американецът е умна глава — извика един дребен италианец, който като всички свои сънародници беше много алчен. — В това поне има някакъв смисъл. Ще можем да спечелим нещо. Макар че „Черната Мария“ е твърде старо корито, все ще струва поне тридесет хиляди франка. Съгласен съм с предложението на американеца!
— И аз! И аз! Всички, всички!
Ракията, кръвта, която бяха видели, смъртната опасност, в която се намираха, направиха от тези хора престъпници. Италианецът и американецът се спуснаха върху вързания капитан. Те го вдигнаха и го понесоха към перилата на палубата.
— Какво правите, кучета — извика Деклюзьор, който се сети за намерението им, — искате да ме убиете ли? Престъпници, не знаете ли, че във всяко пристанище на тоя свят ще ви поискат сметка затова, глупаци. Сами се убивате.
— Благодарим, капитане — присмя се американецът, — че сте се загрижили толкова за нас. Но аз смятам, че ще направите по-добре, ако се погрижите за себе си. Помолете се набързо на Бога, защото смятаме да ви накараме да си пийнете морска водица.
От скривалището си в спасителната лодка Латур, Роберт и Натали чуваха всяка дума от този страшен разговор. На Натали, която имаше всички основания да мрази капитана, също й беше тъй непоносимо, както и на останалите двама.
— Какво мислиш, моето момче — пошепна на Роберт бившият клоун, — да допуснем ли да извършат пред очите ни това убийство, или да се притечем на помощ на това животно Деклюзьор?
— В този момент, чичо Латур — отговори момчето, — Деклюзьор е само човек.
— Добре го каза, моето момче, приготви си камата, аз имам брадва.
Те дръпнаха платното на лодката и скочиха на палубата. Бунтовниците тъкмо се готвеха да хвърлят капитана в морето.
Роберт извади камата и понечи да се спусне върху убийците, но Латур успя да хване ръката му и да прошепне:
— Чакай, моето момче, със сила не можем да го спасим! Какво можем да направим ние двамата, сред толкова жадни за кръв хора? Но, ако не можем да си послужим със сила, ще успеем с хитрост.
Той се доближи до събраните накуп моряци и извика с всички сили:
— Котелът ще се пръсне! Никой не го поддържа.
Всички ще пропаднем.
Вик на ужас се изтръгна от гърдите на моряците. Оставиха капитана на палубата, вече никой не мислеше за него. Всички бяха заети с ужасната мисъл, че котелът ще се взриви.
— При машините! — извика американецът. — Може би ще успеем да предотвратим катастрофата.
Водени от американеца, моряците се спуснаха към машинното помещение и най-голямо усърдие проявиха тъкмо ония, които преди малко най-малко буйстваха…