Пред къщата на Д’отенското шосе, където живееше Естерхази с любовницата си Габриела Пей, спря файтон и от него слезе човек, на когото личеше, че не е свикнал да се вози на файтон. Той беше скромно, дори бедно облечен. Въпреки зимния студ нямаше дори палто на гърба си. Мъжът изкачи бързо стълбата към квартирата на Естерхази и неспокойно дръпна звънеца.
Габриела Пей отвори вратата.
— Името ми е Готие — представи се посетителят. — Аз съм бивш актьор на героични роли и помощник-режисьор в театър „Гьоте“, сега писар при следователя Бертулус.
— И какво желаете?
— Искам да говоря с граф Естерхази по една много важна работа. Госпожо, да не губим нито минута, тъй като от това зависи щастието, живота и свободата на господин майора.
— Елате с мен.
Габриела поведе посетителя през няколко елегантни стаи към работния кабинет на Естерхази, който, облечен в модерна домашна дреха, седеше пред писалището си, пушеше и подготвяше някакви писма.
— Готие? — посрещна го черният майор, който никак не изглеждаше възхитен от това посещение. — Какво ми носите? Трябва да е нещо много важно, иначе не бихте се осмелил да престъпите моята заповед и да се появите тук посред бял ден.
— Господин майор — поклони се набързо Готие, — трябва да ви съобщя една ужасна новина, но уверен съм, че с вашето присъствие на духа ще парирате удара, който неприятелите ви искат да нанесат.
— В какво се състои този удар.
В това време Готие беше успял да се промъкне до камината, където гореше хубав огън и протегна към него замръзналите си пръсти.
— Вие знаете, господин майор — започна той, — че новите времена ме накараха да изневеря на истинското си призвание и да приема писарска длъжност при следователя Бертулус. Хиляди хора в Париж съжаляват за това. Мога да се похваля, че бях любимец на публиката, дори обожавах зрителите. Но актьорът толкова лесно бива забравян! Докато е на сцената и със своята игра възхищава и въодушевява хората, тълпата го аплодира, отрупва го с лаврови венци, с нежни любовни писъмца и с всякакви други подаръци… Не преувеличавам, госпожо — обърна се той към Габриела Пей, — случвало се е да получа по няколко копринени ризи. Ех, хубави времена бяха тогава, незабравими времена.
— На въпроса! — прекъсна го безцеремонно Естерхази.
— Добре, на въпроса — съгласи се Готие. — Вие виждате в моето лице един човек, който е претърпял крушение в морето на живота. Жена ми, която боготворях, умря, моята непрокопсана дъщеря ме напусна. Да, тя не помисли за стария си баща, който е пожертвал целия си живот и който сега е принуден да живее от труда на ръцете си. Тежък труд, госпожо, като имате предвид, че от ранна сутрин до късна вечер трябва да преписвам разни книжа за следователя и да поправям грешките, които господа секретарите на господин следователя понякога правят. Да, такъв нещастен писар обикновено никой не зачита, но вътрешната стойност на човека…
— Вие казахте одеве, че минутите са скъпи — този път Габриела Пей прекъсна дългите излияния на актьора, — а пък сега никак не ги скъпите.
— Добре тогава — провикна се Готие патетично, — аз искам само посредством малък увод да подготвя, тъй да се каже, господин майора за неприятната новина, която трябва да му съобщя, защото съм деликатна натура… В писалището на следователя Бертулус лежи една преписка, която той обикновено много старателно заключва. Но тази сутрин за няколко минути я остави отгоре. Тези минути аз използвах, за да надзърна в нея. Преписката съдържа името на господин майора. Прочетох последната страница от нея. Тя съдържа заповед, подписана вече от Бертулус, за арестуването на майор граф Естерхази-Валзен и госпожа Габриела Пей.
— За арестуването ли? — креснаха едновременно черният майор и любовницата му.
— За съжаление е така, както вече ви казах — потвърди Готие. — Думата звучи лошо, но губи ефекта си, когато някой приятел ви я съобщи двадесет и четири часа по-рано. Този добър приятел съм аз, господин майор. Аз ви нося съобщението за вашето предстоящо арестуване и ви съветвам да вземете мерки полицията да не ви завари тук.
— Благодаря ви, Готие, ще ви възнаградя — скочи нервно Естерхази, — само ми кажете още на какво основание иска Бертулус да арестува мен и тази дама?
— Обвинението гласи: за фалшификация! Тя била извършена с някакви телеграми и писма, които полковник Пикар получил през време на своя поход в Алжир. Повече от това,, за съжаление, не мога да ви кажа.
При споменаването на телеграмите И писмата Естерхази и Габриела се спогледаха и Готие забеляза, че станаха неспокойни.