Докато Габриела излезе от стаята, за да донесе поисканото куфарче, черният майор отвори няколко чекмеджета на писалището и извади от тях писма и други книжа.
Габриела влезе с малко куфарче в ръка.
— Виждаш ли, мила Габриела — заяви тържествуващ Естерхази, — тези писма и книжа могат да съсипят всичките ми досегашни приятели. Щом ги публикувам, генерал Боазльо ще трябва да си тегли куршума, също и Пати дьо Клам и Анри ще отидат по дяволите. Като стигна в Америка, ще поискам от Боазльо да ми изпрати сто хиляди франка, като го заплаша, че иначе ще публикувам писмата. Пати дьо Клам и Анри също ще трябва да ми платят.
В същото време Естерхази взе от ръцете на любовницата си куфарчето с намерение да го отвори и да сложи в него книжата, но с груба ругатня го захвърли настрана.
— Не ми върши работа — досети се. — Този елегантен черен куфар с моя герб в злато би ме издал веднага. Отивам да купя друг и веднага ще се върна.
Той набързо навлече палто и шапка и излезе. Отби се в луксозен магазин за мъжки принадлежности. Поиска обикновен куфар и продавачът му предложи такъв, солидно изработен от кафява кожа.
— Тези куфари много се търсят — му обясни, — вчера продадох от тях на един господин, който също бързаше да замине.
Естерхази не пазарува дълго и си тръгна, като сам понесе куфара.
В това време Габриела пазеше книжата, като не се отдели нито за миг от писалищната маса. Естерхази ги събра. На брой около стотина, той ги сложи в едното отделение на куфара, а другото натъпка бързо с дрехи и бельо. След това стегна ремъците, заключи го и прибра ключето у себе си.
Погледна часовника си:
— Бързият влак за Хавър тръгва в два часа на обяд. Имаме още половин час, за да хапнем и да отида с файтон до гарата.
— Аз кога да тръгна — попита Габриела. — И къде да те намеря в Хавър?
— Надявам се за едно денонощие да продадеш нещата. Иди при евреина Дулсети. Той е тъкмо човек за тази работа. Ще уреди бързо продажбата, но внимавай да не те излъже. Като прибереш парите, тръгни веднага с първия влак. Ще ме потърсиш в Хавър, в хотел „Слон“.
— Няма ли да се преоблечеш и дегизираш? — попита Габриела. — Бих те посъветвала да го направиш, защото ти си известен не само в Париж. Всички вестници и списания са помествали снимката ти. Заповедта за твоето арестуване, която Бертулус сигурно ще изпрати след тебе, може да те стигне и в последния момент, когато се качваш вече на парахода.
— Имаш право — съгласи се Естерхази, — но ще трябва да го направя в Хавър, защото сега нямам време. Веднага тръгвам.
Те се сбогуваха сърдечно, а Габриела дори се разплака. Естерхази облече палтото, нахлупи шапката си, грабна куфарчето и се измъкна от къщи. Горчива усмивка играеше на устните му, докато файтонът отиваше към гарата.
— Значи, все пак трябваше да избягам — помисли си той. — Драйфусовите приятели ще тържествуват, когато научат, че черният майор е офейкал. Ала не бързайте толкова! Аз още не съм изиграл ролята си. Ще се сещам за вас и от Америка. Но преди всичко ще поразиграя малко моите приятели… Мерзавци! Залагам си живота, честта, а те… Сигурно отдавна искат да се отърват от мен. Кой знае дали даже Боазльо не е подкупен.
Файтонът спря пред гарата. Естерхази скочи от него, купи си бързо билет и след като се озърна плахо по перона, за да види дали не го следи някой, влезе в първото купе, чиято врата намери отворена. В купето имаше само една дама. Тя му се стори позната, но не можа да си спомни къде е виждал това хубаво младо момиче.
Беше Мадлен. Тя веднага позна черния майор и почувства страх, защото знаеше, че той е способен на всичко. Ала нямаше време да се премести в друго купе, защото вратите на вагоните се затвориха и влакът потегли.
Естерхази беше сложил куфара до себе си и се подпираше с лакът върху него. Съдържанието му беше твърде ценно. Цялото му бъдеще зависеше от тези писма, които той искаше да използва против бившите си приятели. Впрочем за човек като черния майор не съществуваха приятели. За него имаше само съучастници, които стават неприятели щом вече няма нужда от тях.
Красотата на Мадлен го привлече и той се опита да завърже разговор с младото момиче. Ала то му отговаряше сухо и късо и скоро разбра, че тя не е склонна да приема любезностите му.
Влакът пристигна в Хавър. Мадлен се сбогува сухо с Естерхази и докато той с куфара в ръка напускаше гарата, тя се отби в телеграфното бюро, което се намираше в същото здание.
След няколко минути телеграфът предаде за полковник Пикар в Париж следната телеграма:
„Черният майор току-що пристигна в Хавър. Той носи куфар, който много старателно пази. Струва ми се, че има намерение да избяга.