След като направи тази услуга на приятелите на нещастния капитан Драйфус, младото момиче напусна гарата и излезе на широкия площад, който се намираше пред нея. Обърна се към носач и го помоли да й посочи евтин хотел близо до пристанището. Носачът я насочи към хотел „Слон“ и Мадлен се запъти към него. Хотелът действително се намираше близо до пристанището, но беше стара постройка и не изглеждаше много приветлив. Ала Мадлен нямаше много пари и трябваше да се задоволи с него. Стопанинът я заведе в една малка стаичка на втория етаж, откъдето се откриваше чудесна гледка към морето. За съжаление нямаше време да й се любува. Всяка минута й беше скъпа. Трябваше да разбере дали Християн се намира още в Хавър или е отплавал вече за Америка. Слезе в ресторанта на хотела, поръча си скромна вечеря и попита стопанина кога е отпътувал последният параход за Ню Йорк.
— Пред три дни — осведоми я стопанинът на „Слона“, — но утре сутринта в шест часа тръгва „Бургундия“.
Ако госпожицата иска да пътува с него, ще трябва да побърза да си вземе билет. Бюрото на параходното-дружество се намира само през няколко улици оттук.
Това беше достатъчно за Мадлен. Тя набързо се нахрани и се отправи към бюрото на „Генералната трансатлантическа компания“, която уреждаше съобщенията между Франция и Съединените щати.
Бюрото тъкмо затваряше. Часът наближаваше осем. Възрастен, любезен господин запита Мадлен, какво обича.
— Извинявайте, господине — помоли момичето, — бих желала да знам дали граф Християн Естерхази ще пътува с парахода „Бургундия“ утре сутринта.
— Да, тук виждам записан граф Естерхази, като пасажер от втора класа.
— Знаете ли къде живее той?
— Не госпожице, не ни е дал адреса си.
— Взема ли „Бургундия“ и третокласни пътници?
— Да! В трета класа ли желаете да пътувате! Не бих ви съветвал, тъй като там обществото не винаги е добро.
— Но въпреки това, моля ви да ми дадете един билет за трета класа. Колко струва?
— Сто и двадесет франка.
Мадлен отвори портмонето си и изсипа съдържанието върху плота, който я отделяше от стария господин.
След като плати билета си, й останаха само двадесет франка, но тя не се поколеба нито минута. Искаше да си осигури възможността да пътува за Америка със същия параход, с който и Християн.
Тя получи билета и напусна по-спокойно грамадното здание на параходната компания. Съжаляваше само, че не можаха да й посочат адреса му, защото как би могла тя да търси и да намери в нощната тъмнина един човек в такъв град като Хавър. Не й оставаше нищо друго, освен да отиде и да си легне с намерението още щом се развидели да отиде на пристанището и да следи всеки пътник, който се качва на парахода „Бургундия“.
През цялата нощ Мадлен почти не мигна. Не беше само вълнението, което не й даваше да заспи, но и нетактичността на съседа й по стая. Той през цялата нощ
се разхождаше, четеше разни книжа и изглеждаше зает с подреждането им.
Съседът на Мадлен беше черният майор.
Но и съседът й от другата страна също се разхождаше неспокойно из стаята си.
Ако знаеше, кой беше този пътник, тя би протегнала ръце към него и би му казала:
— Тази, по която въздишаш, е тук, близо до теб. Тя е дошла, за да те върне обратно в Париж, в обятията на щастието!
Ала Мадлен не подозираше, че само една стена я дели от любимия й и че съседът, който почти цяла нощ не мигна, е Християн Естерхази.
Щом първата слаба слънчева светлина озари земята, Християн Естерхази се облече. Настанал беше денят, когато трябваше да напусне Европа. Той взе малкия си кафяв куфар, който беше купил в Париж специално за това дълго пътуване, и го изнесе от стаята си.
В коридора срещна портиера на хотела.
— Вземете този куфар — разпореди Християн — и го занесете на борда на „Бургундия“. Само че не закъснявайте! Параходът ще напусне пристанището точно в седем часа.
След това слезе в ресторанта, изпи чаша кафе и се отправи към пристанището. Четвърт час по-късно се отвори другата врата и от нея излезе висок мъж облечен в дълго палто. Това беше майор Естерхази. Ръката му стискаше здраво дръжката на малък кафяв кожен куфар. Докато пиеше кафето си в ресторанта, той написа телеграма до Габриела Пей. Съобщаваше й, че е променил плана си. Няма да я чака в Хавър, а ще пътува с „Бургундия“, която заминава днес до Плимът, откъдето ще замине за Лондон. Там ще я чака в хотел „Роял“, а тя като пристигне, да попита за сеньор Андора.
— И господинът ли ще пътува днес с „Бургундия“? — попита съдържателят, който в това време се беше приближил до пътника.