Мъжът беше вече пред самия прозорец на килията на Председателя. Ала той си беше легнал и се преструваше на заспал. Искаше да види какво ще прави загадъчният войник.
На прозореца се почука три пъти. Председателя кимна с глава. Анри изряза в стъклото с помощта на диамант кръгла дупка, достатъчно голяма, за да се провре ръка през нея. Сега нищо не му пречеше да говори с Председателя.
— Председателю — пошепна той, — имам важна поръчка за вас. Ако успеете да я изпълните задоволително, от тази нощ нататък ще сте свободен човек!
— Говорете, какво искате от мене?
— Не забелязахте ли, че от вчера килията под вас е заета?
— Дали съм забелязал? Би трябвало да съм глух, за да не забележа това. Човекът, който е под мен, по цял ден и по цяла нощ пъшка, охка, реве и проклина, та не ми дава мира. Не случайно съм буден. За това е виновен този под мен. Той непрестанно се разхожда като звяр в клетка.
— Знаете ли кой е той?
— Не е от нашите. Това е всичко, което знам за него.
— Ще ви кажа тогава — пошепна Анри. — Това е майор Естерхази, черния майор.
— Гръм и мълния! Пипнаха ли го и него най-сетне? Навярно е доказана вече невинността на капитан Драйфус…
— Още не — отговори Анри с мрачна усмивка, — това именно искаме да предотвратим. Председателю, искате ли да предадете едно писмо на майора?
— Мога ли с пръсти да си пробия път през пода? — запита в отговор Председателя. — Как искате да направя това, липсват ми всякакви инструменти.
— Погрижил съм се за това — обясни възбудено Анри. — Донесъл съм един свредел, с него можете за половин час да пробиете в пода достатъчно голяма дупка, за да пуснете през нея писмото.
При тези думи полковникът подаде на затворника малък лъскав инструмент.
— А тук е писмото — продължи Анри, като извади от джоба си бял плик. — Ще го пуснете през дупката в долната килия и ще престанете да се интересувате от съседа си, който е под краката ви.
— Аз пък искам да ви попитам — изсмя се дрезгаво Председателя — с какво ще ми платите, полковник Анри? Само не ми предлагайте пари или нещо подобно. Едно парче от вашата стълба за мен е по-ценно от петдесет хиляди франка.
— Ще ви дам цялата стълба и освен това тази пила и това шишенце, което съдържа разяждаща течност, която прави желязото чупливо като стъкло.
— О, какво щастие, полковник! — засмя се доволен престъпникът и сграбчи жадно шишенцето и пилата.
Анри се държеше с едната си ръка за стълбата, а с другата извади часовника си. Синята лунна светлина освети циферблата, на часовника.
— Часът е дванадесет и половина — пресметна той, — имаме още час и половина, които трябва добре да оползотворим, защото след това ще дойдат да ме сменят от поста и всичко ще пропадне, ако не успеем да свършим работата. Смятате ли, че това време ще ви е достатъчно, за да предадете на черния майор писмото и да се погрижите за собственото си бягство?
— Да, надявам се!
— Добре тогава. Щом изпилите решетката, ще ми свирнете и аз пак ще пратя стълбата нагоре. Можете да слезете по нея направо върху стената. Как ще се справите с рова, който се е превърнал от дъждовете в същинска река, остава ваша работа. Там не мога да ви помогна.
— Не се тревожете за това — засмя се Председателя, — аз плувам като риба. Щеше да ми бъде по-приятно, ако останете още два часа на вашия пост, та в случай, че не мога да се измъкна от рова, да ми помогнете малко.
— Не разчитайте на това — отсече категорично Анри. — Точно в два часа ще ме сменят. Каквото не е направено дотогава, ще си остане несвършено. А сега да не губим повече скъпоценно време в разговори, залавяйте се за работа, Председателю. Още нещо! Да не ви хрумне да отворите писмото до Естерхази. Ще съжалявате много, ако прочетете съдържанието му!
— Не съм любопитен! — заяви Дюмуриц. — Единственото ми желание засега е да видя пак света като свободен човек.
Анри се дръпна от прозореца и слезе бавно по стълбата надолу. Председателя се залови веднага за работа. Инструментът беше отличен, не се чуваше никакъв шум. Въпреки това, необходим беше цял час работа, за да може дупката да стане достатъчно голяма. Престъпникът беше цял изпотен от усилията. Той спря, за да си поеме дъх. След това взе в ръка писмото на черния майор и го разгледа. То нямаше никакъв адрес, никакво име. Върху него беше написано само „Чети!“
— Кратко и ясно! — измърмори Председателя. — Бих искал да знам какво си пишат тия двамата, но този път ще трябва да се откажа от любопитството си, защото имам да мисля за себе си. Тази желязна решетка няма да се изпили толкова лесно.