— С какво мога да ви помогна? — попита Курт Валберг любезно.
— Заемете ми вашата мантия и шапката си — помоли баронът. — Видях ви като разговаряхте приятелски със зеленото домино, моя най-голям неприятел, и помислих, че ще е най-добре, ако се приближа до него с вашата маска. Той не ще се усъмни и ще започне да разговаря с мене, а аз ще го позная по гласа. Тогава ще скъсам маската му и ще извикам силно името му. Поканил съм четирима мои добри приятели. Те са тук и са готови да се закълнат, че са видели майор граф Естерхази сред парижката измет.
Баронът спря за минута, после улови двете ръце на Валберг.
— Не ми отказвайте, господине — завърши той с насълзени очи, — спасете две сърца, които се намират в края на бездната.
Курт се замисли. Той запомни казаното име от барона: майор Естерхази, това бе името на човека, когото братята на веригата подозираха, че е предател. И този човек сега искаше да погуби щастието на две сърца, които се обичаха.
Не! Това не трябва да става!
— Вземете мантията — реши благородният младеж и подаде облеклото на младия барон. — Дано сполучите да спасите годеницата си от ръцете на вашия неприятел.
Емил фон Пикардин стисна признателно ръцете на младия немец.
— Никога не ще забравя услугата, която ми правите. Кажете ми, моля, името си, за да се срещнем пак.
— Нищо не значи името — каза Курт Валберг. — Ако се видим друг път, надявам се, че ще се срещнем на по-удобно място. Сега прощавайте!
Курт Валберг излезе. Пикардин отиде в танцувалната зала и потърси с очи зеленото домино.
С мисълта, че е сторил добро дело, Курт Валберг напусна салона. Той мина през коридора и стигна до стълбата, която водеше към изхода на кръчмата. Изведнъж младежът се наведе и вдигна малък предмет от пода. Това бе малко златно сърце, закачено на нежно синджирче. Валберг побледня. Той много се изненада.
— Нима е възможно да го е изгубила тук? Това е същото златно сърце, което сам направих за Долора и го украсих с буквите Д. и К. Дадох й го в знака на любовта ни и тя ми се закле, че ще го носи винаги на гърдите си. И сега го намирам в това място на разврата, където честно момиче не би прекрачило прага!
Той сложи ръка на главата си, като се мъчеше да събере мислите си, които тормозеха съзнанието му.
— Ако е дошла тайно! — каза си с треперещ глас. — Не, аз трябва да се уверя в това, дори и да ми коства живота.
Той се върна обратно в залата.
Курт отиде при маските. Търсеше, гледаше внимателно всяка маска, но напразно. Валберг не можа да намери тази, която търсеше.
— Много чудно — помисли си той и стисна главата си с две ръце. — Не е възможно да има друго такова украшение; само Долора може да е изгубила това златно сърце. Къде е тя, къде се е скрила тук, в ада на разврата?
Младият немец се облегна развълнуван о заключената врата на една стая. Изведнъж се стресна. Дочу слаб глас, който идваше от заключената стая.
— Това е гласът на Долора — разбра Курт и застина. Бързо допря ухото си до вратата на стаята.
— Остави ме — чу се пак гласът на момичето, — не се докосвай до мен, отвращавам се от теб и никога няма да стана твоя любовница! Никога, по-скоро ще ме погълнат вълните на Сена, отколкото да стана твоя любовница…
— Трябва да се подчиниш, красива Долора, на желанието ми — хриптеше един дрезгав глас, — майка ти те продаде и аз те купих.
— Нека е проклета майка ми, ако е сторила това! Нима трябва за злато да живея в срам и безчестие! Тя ме принуждава да стана любовница на един лихвар! В Париж има и правосъдие…
Силен вик завърши обвинението в ужасното престъпление, което бе извършила майката на младото момиче. Курт напразно се мъчеше да изкърти вратата. Той чу шум от боричкане, отвратителни целувки и тежкото дишане на момичето, което всячески се мъчеше да се отърве от силния си неприятел.
— Ще ме удушите, господин Дулсети — викаше момичето. — Аз ви ненавиждам, защото обичам друг, ще скъсате дрехите ми, о, Боже, позор, безчестие!
Курт Валберг натисна вратата с всичка сила и строши бравата. Той искаше да се втурне в стаята, но застана като вкаменен на прага. Долора лежеше на червеното канапе. Нейните турски дрехи бяха разкъсани на много места, което показваше, че е имало голяма борба. Копринената й маска беше на земята, а до нея лежеше полумесец от фалшиви брилянти, косата й бе разплетена и покриваше голите й пълни рамене.
Соломон Дулсети бе коленичил пред съблазнителното тяло на момичето. Евреинът бе прегърнал Долора с мършавата си ръка и целуваше голия й врат.
— Развратник — извика Валберг и се нахвърли върху евреина, хвана го и го вдигна във въздуха. Докато евреинът риташе безпомощно, младият немец го изхвърли през отворената врата в танцувалната зала, където дамите от „Червената воденица“ играеха кан-кан.