Както и да е, чичо Карус след известно време купи „Горска къща“ и играе ролята на почтен стопанин. Работата му върви и не само престъпници спират при него, но и всякакви други пътници, които пътуват за Париж, когато нощта ги свари още далече от града.
— Любопитен съм да се запозная с този чичо Карус — засмя се Анри. — Интересува ме този щастлив събирач на парцали.
В това време колата спря пред самотната къща. Председателя плесна с камшика и извика:
— Ей, ханджийо, идат ти гости от Пикардия! Не ни карай да чакаме дълго? Две магарета и двама души искат да се нахранят и да отпочинат.
Скоро след това вратата се отвори и навън се подаде стар човек с приятно голобрадо лице и побеляла коса. Той беше облечен в дълъг халат и държеше фенер в ръката си.
— Ще можем ли да преспим при вас, Карус? — попита го Председателя. — Искаме да си починем тук и утре да продължим за Сен Дени.
— Можете, можете — отвърна Карус. — За двамата четирикраки има място в яхъра, а за двукраките ще се намери при мене място, макар че къщата ми е съвсем пълна.
— Този бивш събирач на парцали, не е много любезен — прошепна тихо Анри на своя спътник.
— Такъв му е маниерът — засмя се Председателя.
— Той е скитник, можеш да го слушаш с часове, когато започне да разказва.
Двамата мними селяни слязоха от колата. Карус беше разтворил портите и вкара вътре колата.
Председателя разпрегна магаретата и ги закара в обора.
— Сега ще трябва да настаним и бъчвата на сигурно място — обърна се той към ханджията.
— Оставете я тука, не се безпокойте, няма кой да ви задигне бъчвата.
— Ааа, не мога да си оставя хубавото вино да замръзне на студа — беше категоричен Председателя. — Нали имате мазе?
— Разбира се — кимна Карус, — можем да смъкнем бъчвата в мазето. Само я снемете от колата.
Той отиде и вдигна капака, който се намираше до задния вход на къщата, откъм двора, и светна в мазето, което не беше много дълбоко.
Анри и Председателя вдигнаха внимателно бъчвата. В този момент нещастният Зола се опита още веднъж да се развърже и да освободи устата си. Той разбра, че беше дошъл решителният момент. Ако успее да извика и с това да обърне внимание на ханджията, ще бъде спасен. Не успее ли, загубваше и последната надежда да се отърве от ръцете на двамата престъпници. Но колкото и да напрягаше мускулите на тялото си, колкото и да се мъчеше с език да изтласка кърпата, всичко беше напразно. Връзките бяха здрави, а устата добре затъкната. Търколиха бъчвата по двора, след това надолу по каменистите стъпала и най-сетне се залюля още малко насам-натам в мазето и спря. Зола вече знаеше, че тази бъчва ще бъде неговият гроб. Той чу как спуснаха капака, а също тъй и смеха на своите убийци, които се прибраха заедно с ханджията в хана. Карус ги въведе в добре отопления и осветен салон на кръчмата. Пътуването в студената зимна нощ и приветливото помещение бяха отворили голям апетит както на Анри, тъй и на Председателя. Те си поръчаха обикновено ядене и две бутилки вино. Карус излезе, за да им изпълни поръчката.
— Сега ли да го убием? — попита Анри.
— Пази Боже! Най-напред трябва всички да заспят — отвърна Председателя. — Ще поискаме стая, ще отидем уж да си легнем, ще почакаме да се прибере и ханджията и едва тогава ще се промъкнем в мазето и ще свършим с него.
Докато седяха и чакаха вечерята, те няколко пъти чуха ожесточения лай на куче.
— Какво е това? — попита Анри. — Изглежда, че тук има куче, дано не ни попречи, като речем да слезем в мазето.
— Това е голямото куче на Карус — отговори Председателя. — Казва се Грайф и принадлежеше по-рано на един чифликчия в Белмари. Много е умно. При един пожар спасило дъщерята на чифликчията.
— Дано пък нашия живот не постави в опасност! — забеляза Анри. — Като речем да влезем в мазето, то ще почне да лае!
— Оставете това на мене! — направи успокоителен жест Председателя. — Ей, Карус, искаме да ви кажем две думи.
Беловласият ханджия току-що беше влязъл с двете бутилки вино. Той постави и две чаши на масата пред гостите си.
— Имам една молба, чичо Карус — продължи Председателя. — Моят съсед — той посочи Анри — иначе е добър човек, но когато изгрее луната го прихваща понякога и тръгва да се разхожда.
— Значи лунатик! — кимна Карус. — Поставете му едно ведро с вода пред кревата, та още при първата крачка да скочи в него. Това е чудесно средство против лунатизъм.
— От това лекарство ще се откажем — не се съгласи Председателя, — тъй като искаме да отпътуваме още рано сутринта, а от него може да получи ревматизъм и да легне. Но вие ще ми направите удоволствие да държите тази нощ кучето вързано, за да не ухапе приятеля ми, ако той рече да излезе!