Долора изтича като луда през салона и отиде в гардероба, излезе от „Черната воденица“ и заскита в нощ1 та по парижките улици, потънала в скръб и отчаяние.
Близо до кабината, в която се разигра тази трогателна сцена, в друго помещение стоеше граф Естерхази. От предпазливост графът не беше смъкнал маската си. На канапето до него седеше хубава жена, която беше облечена като френска рибарка. Тя бе отворила очи и погледът й страстно се бе впил в снагата на хубавия мъж.
— Пий шампанско, красива Помпадура — покани я черният майор, като напълни чашите, — във виното се забравят всички неприятности. Ще забравиш, че твоят мъж е най-голямата грозотия на Париж.
— И ти ли ми се надсмиваш, черни майоре? — изкрещя Помпадура. — Знаеш, че мразя Мъртвешката глава и само една твоя дума е нужна, за да го отблъсна.
— Но какво ще правиш тогава?
Красивата жена стисна с признателност ръката на черния майор.
— Ще стана твоя робиня — каза тя с разтреперан глас. — Ще ти прислужвам и ще ти се покорявам. Всичко, каквото пожелаеш, ще намериш у мене. Аз ще бъда твоя любовница, твоя пазителка, шпионка и детективка. Ако желаеш да преследваш някой неприятел, ще ти помагам; ще печеля за тебе пари, ако имаш нужда от пари; всичко ще сторя за теб, даже и убийство, ако ми заповядаш.
— Какво иска в замяна твоята преданост?
— Твоята любов!
Казвайки това, тя приседна на коленете му. Красивата жена прегърна графа с лявата си ръка, а с дясната махна маската от лицето му и го зацелува горещо по устните. После се премести до него на канапето. Графът помилва кестенявите й коси.
— Ще бъдем винаги заедно — каза черният майор, — такава жена търся и понеже не желаеш нищо повече, освен да ми станеш държанка…
— Кълна ти се, че нищо друго не желая!
— Да, но след няколко седмици аз ще се оженя за млада княгиня.
— Какво от това? — прошепна страстно Помпадура. — Ти ще вземеш парите й, а на мене ще разказваш колко скучаеш с нея и аз ще те правя щастлив.
— Добре — отвърна черният майор и хвана ръката й. — Обаче преди да се съберем, ще трябва да премахнем Мъртвешката глава!
— Ще го направя — закле се Помпадура. Сатанински огън светна в очите на красивата жена, докато изричаше думите.
В този момент някой дръпна завесата. Граф Естерхази стана от мястото си. Той искаше да излезе, но вече беше късно. На вратата беше застанала маска облечена в червена мантия, която протегна заканително ръка към майора.
— Какво желаеш? — запита Естерхази със строг глас. — Как смееш да влизаш, когато се намирам с дама в кабината? Това е против правилата на тази къща.
— Понеже знаеш законите на тази къща, значи си редовен посетител на „Червената воденица“.
— Остави ме да мина — извика Естерхази и искаше да излезе в танцувалната зала.
Червеното домино обаче му попречи със заканителен глас.
— Ще останеш тук, има хора, които искат да узнаят кой си. Видяхме те в тази стая до едно улично момиче. Махни маската от лицето си!
— Подлец — извика Естерхази и дръпна маската от лицето му.
Няколко маски бяха застанали пред входа на вратата и слушаха с внимание разправията, като настоятелно викаха:
— Махни маската, желаем да разберем кой си!
— Аз ще ви кажа — извика червеното домино. — Човекът, когото видяхте тук с тази дама от парижката проституция и който е редовен посетител на „Червената воденица“, е принудил едно красиво младо момиче да се сгоди за него. Постигнал го е чрез подлост. Този човек заема видно място във френската армия и…
— Спри или ще те убия — извика страховито черният майор и пъхна ръка под мантията, където стисна здраво скритата кама. Червеното домино видя това. Той се нахвърли без страх върху върлия си неприятел и хвана ръката, която държеше камата.
— Оръжие — каза червеното домино, — това, разбира се, показва подлия ти характер. Аз не се страхувам от твоята кама и ти не ще можеш повече да мамиш света. Смъкни маската и тогава ще каже името ти и мръсните ти дела.
Двамата се сборичкаха. Напразно силният майор се опитваше да се освободи от по-слабия си противник. Последният се мъчеше да смъкне маската.
В този миг шестима силни мъже си пробиваха път през тълпата, а един от тях ги предвождаше. Те бяха облечени в сиви дрехи. Първият сложи ръката си на рамото на червеното домино.
— Стой — извика той, — в името на закона ви арестувам!
Червеното домино остави Естерхази и се отстрани. Шестимата го задържаха.
— Какво желаете от мен? — извика арестуваният.
— Знаете ли кой съм аз?
— Ей сега ще узнаем и това — отвърна началникът на стражарите. — Арестуваме ви като съюзник на комитета на верижните братя, на онова тайно дружество, което има за цел да нарушава мира във всички държави.