— Вие сте моряк, нали? — попита Либел, като се спогледаха с Херберт Франк, защото и двамата разбраха, че това е преоблеченият Галицин. — Как така сте попаднали на сухо тук, в Каена?
— Както обикновено се случват тия работи — отговори флегматично морякът. — Нашият кораб беше акостирал в пристанището, когато имах щастието да падна от фокмачтата и да си изкълча десния крак. Закараха ме в болницата, там лежах и скучаех три седмици. Когато оздравях и можех вече да ходя, параходът беше отпътувал. Сега скитам из пристанището и въпреки всичкото ми старание не ми се отдава възможност да спечеля няколко франка. Струва ми се, господа, че ще направите едно добро дело, ако ме вземете на вашата хубава яхта.
— Мисля, че би се намерила работа за вас — кимна Либел, — стига да нямате големи претенции.
— Това предоставям напълно на вас, господа — отвърна бързо морякът. — Аз ще върша каквото трябва, а вие ще ми платите каквото ми се полага.
Той се засмя уж весело, а всъщност смехът му издаваше подигравка и предварително тържествуване.
— Закъде ще пътуваме? — попита той.
— О, само ще се поразходим край брега — отговори Либел. — Можете ли да управлявате яхта?
— Ръката ми е сраснала с кормилото, както казакът с коня си — отговори морякът.
— Какво общо имате вие с казаците — засече го Либел, — да не сте руснак.
— Пазил ме Господ, господине, аз съм българин. Говорите ли български?
Хитрият Галицин беше избрал, разбира се, такава народност, която да бъде близка с неговата и чийто език да не може да бъде проверен. Кой би могъл тук,, във Френска Гвиана да знае български?
Либел извади една десетфранкова банкнота и я подаде на моряка като аванс срещу заплатата му. Матросът наплюнчи банкнотата и скочи на борда на яхтата, на която със златни букви беше написал името й „Либел — Водно конче“.
Малкият ветроход беше лек и подвижен като истинско водно конче, което лети над цъфнали ливади.
— Сега той е в ръцете ни — пошепна Либел на своя приятел Херберт Франк.
— Или ние в неговите! — отвърна загрижено детективът. Но после прибави смело: — Както и да е, след час ще знаем какво ни предстои. Ще знаем дали Ета ни е измамила или е жена, която винаги ще може да разчита на моето приятелство!
Новоангажираният моряк седеше спокойно на палубата и се занимаваше с кормилото. Той не слезе нито веднъж в каютата. Изглежда, че нямаше никакъв интерес към нея. Либел и Франк се качиха на яхтата и след четвърт час тя грациозно и безшумно излезе от каенското пристанище. Пристанищната стража не им направи никакви спънки. Тя знаеше, че първият секретар на губернатора често прави такива нощни разходки. В това нямаше нищо подозрително.
Новият моряк трябваше да обслужва платната, а Либел седна при кормилото. Той насочи яхтата право към Дяволския остров.
Либел и Франк забелязаха, че морякът усилено се взираше в нощта и следеше внимателно движенията на малък параход, който се носеше на доста голямо разстояние зад тях.
— Това е държавният параход — прошепна Херберт Франк на младия французин. — Погледнете само как този мръсник Галицин не снема поглед от него. Ще ми се да го сграбча и да го хвърля в морето.
— Оставете това, драги приятелю — възпря го Либел, — да не му правим зло, докато не прояви враждебността си към нас. Сега ме оставете, трябва много да внимавам, за да не се натъкна на скала, защото вече наближаваме каменистия бряг на Дяволския остров.
В тъмнината се очертаха острите контури на една вдаваща се в морето скала. Това беше Дяволският остров, където страдаше мъченикът Драйфус!
— Господине! — попита морякът, като се обърна към Либел, — познавате ли добре пътя? Тук има повече подводни скали, отколкото игли в ателие за дамски дрехи. Ако имаме нещастието да се натъкнем на някоя от тях, тя ще разпори корема на вашата яхта и всички ще отидем на дъното. Мисля, че ще е по-добре да ме пуснете на руля.
Либел стана.
— Добре, седнете вие — кимна безразлично, — ще минем покрай южната страна на Дяволския остров. Внимавайте да плаваме поне на три мили разстояние от сушата, защото току виж, че оръдията взели да ни обстрелват, а това би било крайно неприятно.
— Наистина ще е неприятно! — изръмжа морякът и седна на руля.
Либел се оттегли при главната мачта, на която се беше облегнал Херберт Франк.
— Внимавайте! — пошепна той на приятеля си. — Галицин иска да ни закара в залива на Дяволския остров, за да попаднем като мишки в капан и да се разправи после лесно с нас. Ала няма да го бъде.