— Да го пребия ли с един удар? — напрегна се Франк. — Смятам, че най-добре ще е да го ударим силно в главата, за да падне в несвяст, преди да е успял да извади револвера си и да даде на своите хора уговорения сигнал.
— Да почакаме още малко! — отвърна Либел. — Нека ни закара по-близо до Дяволския остров, за да ни е по-лесно да вземем Драйфус и рускинята.
Морякът на руля вършеше спокойно работата си. Действително, не беше лесно да се избягват скалите, които се издигаха в морето около този неприветлив остров. Но Галицин, разбира се, познаваше много добре терена и успя да доближи ветрохода на около два кабелта от брега. Намиращите се на борда на яхтата ясно виждаха светлините на наблюдателната кула. Различаваха и силуетите на мизерните къщурки, в които живееха затворниците. Забелязаха и голямата дъсчена стена, издигната по заповед на Галицин пред бараката на Драйфус, за да откъсне окончателно нещастника от външния свят.
— Сега! — каза нетърпеливо Херберт Франк. — Ако изпуснем момента, изгубени сме! Виждате ли го мръсника, бръкнал е с ръка в джоба. Навярно иска да извади револвера си и да стреля. Идете при него и го заговорете! Останалото оставете на мен. Аз ще направя каквото трябва.
Либел тръгна към моряка, а детективът бавно отиде към задната част на яхтата и вдигна оттам една дъска.
— Вижда ми се чудно — започна Либел разговора с матроса, — че не са ни забелязали от Дяволския остров и не са дали още обикновените предупредителни сигнали. Наистина, нямаме светлина на борда, но възможно ли е да не са ни видели…
— Пък и да бяха ни видели — подхвърли морякът, — с тая яхта бих се опитал да избягам от преследванията на държавния параход. Ако Драйфусовото семейство би ми дало такава яхта и би ми платило само пет хиляди франка, бих задигнал капитана от тези пусти скали и бих избягал с него, така че триста дяволи не биха могли да ме стигнат!
— Лъжете се, приятелю! — каза Либел. — Драйфус така се охранява, че никакво бягство не е мислимо. Но дори и да успееше да стигне до някоя лодка, оръдията отгоре веднага биха я разбили. Какво бихте могли да направите тогава?
— Ако ме обстрелват с оръдия, ще им отвърна с револвера си. Виждате ли, ето така!
Той бързо извади револвера от джоба си и го издигна над главата си, като че ли така, просто за удоволствие, иска да стреля по посока към Дяволския остров. Готвеше се да натисне спусъка, когато… с трясък се стовари дъската, която Херберт Франк беше приготвил над главата на мнимия моряк. Той трепна, револверът му падна от ръката, отвори уста, за да извика, но втори, още по-силен удар го повали в безсъзнание върху палубата на малката яхта.
Херберт Франк и Либер се спуснаха върху него и му вързаха ръцете и краката.
— Дали да не му запушим и устата? — попита Херберт. — За всеки случай…
Но мекият й добродушен Либел помоли Франк да не прави това. Той не можеше да понесе мисълта, че Галицин може да се задуши.
— И без това ще го смъкнем долу в каютата. Когато се свести, нека вика и реве колкото си ще, там никой няма да го чуе.
— Но не и преди да му смъкна поне маската от лицето — реши Франк и дръпна фалшивата брада от лицето на мнимия моряк.
Появи се вулгарното, жестоко лице на Червения Галицин. Той още лежеше със затворени очи и дишаше слабо, макар че не беше сериозно ранен. Двамата приятели го хванаха и го повлякоха по малкия трап надолу в кабината, в която се намираха Алиса Тери и Арман Боне.
— Водим ви компания! — засмя се Херберт. — Внимавайте само, вълкът е вързан, но си е вълк! Не го наближавайте много.
Те сложиха Галицин в ъгъла на кабината, без да му обръщат повече внимание. Арман Боне се зае да пази да не би той, след като се свести, да се развърже някак си. Алиса не гледаше вързания със злорадство или тържество, макар че това би било напълно естествено, тъй като мъките, които този човек й беше причинил, бяха толкова големи, че щяха да я погубят душевно и телесно. Всичко това би дало право на Алиса да почувства в този момент радостта от отмъщението. Но младата американка беше твърде благородна, за да изпитва подобни чувства. Тя гледаше на Галицин с онова състрадание, което благородните натури имат и изпитват винаги спрямо падналия.
Само преди час този човек беше още всемогъщият господар на Френска Гвиана, а сега лежеше с вързани ръце и крака, като последен престъпник.
В това време Франк и Либел се бяха върнали на палубата и младият французин отново пое управлението. Яхтата бързо зави край острова и се насочи към южната му страна. Сега предстоеше изпълнението на най-важната част от тяхната задача. Трябваше да вземат мъченика Драйфус и Черната Ета.