— Значи, мога да разчитам на теб, Патрик! — завърши късо Лоуел. — Тогава идете с господина в съседната стая и си разменете дрехите!
Това стана бързо и след няколко минути Зола се яви пред дамите и лорда облечен в ливреята на слугата, а Патрик О’Донел — в ефрейторска униформа.
Лордът направи с въглен брада на боксьора. След това Патрик О’Донел слезе в кръчмата и се залови да прибира патроните на войниците и да ги хвърля в бъчвата с оцет, която намери зад тезгяха. Цевите на пушките напълни с остатъците от виното, а ножовете пусна в същата бъчва. После седна до масата, запуши си лулата и зачака да види как ще се развият събитията.
Лорд Лоуел пък отиде към спалнята на ханджията и го събуди от най-сладкия му сън. Облечен само в халат, той излезе в коридора.
— Ах, милорд — поклони се услужливо, — с какво мога да услужа на ваше благородие?
— Трябва да изпратя бързо едно важно писмо — отговори лордът. — За тази цел слугата ми ще замине веднага с кон за Париж. Моля ви, бъдете тъй добър да се погрижите да се махнат кучетата от двора и да се отворят портите.
— С удоволствие! Ще бъде направено веднага! Лорд Лоуел се върна в стаята си, където Емил Зола се сбогуваше с дамите.
— Сбогом, Клотилда Боазльо — каза той, — и вие, Мадлен! Ако Господ ни изпрати по-добри времена, ще се срещнем пак в Париж и ще си спомняме, може би, с удоволствие за тая нощ, в която преживяхме толкова необикновени събития…
— Дано Бог ви запази от всяко зло по пътя! — пожелаха му двете. — Дано даде да се върнете скоро в отечеството си и то в онова, което е признало истината и правдата!
— В Париж ли ще се върнете — попита лордът, — или ще се опитате да минете границата?
— Ще опитам да мина границата — отвърна Зола. — Вижда ми се все пак по-сигурно, отколкото да се връщам още веднъж в Париж, където твърде добре ме познават и където, за нещастие, имам толкова много неприятели. Но, милорд, как да ви благодаря за всичко онова, което направихте за мен?
— Като ме наречете свой приятел! — отговори лордът. — Това е за мен достатъчна награда! Впрочем, още един деликатен въпрос. Имате ли достатъчно пари?
— Нося дванадесет хиляди франка скрити на гърдите ми — отговори Зола, — които ония негодници, в казармата на Сен Дени, за щастие, не можаха да намерят. Те претърсиха само горните ми дрехи… Но как да ви върна обратно коня, милорд?
— Моля ви, задръжте го в знак на моето приятелство! — поклони се леко англичанинът. — Животното е добро както за езда, така и за впрягане. Чистокръвен йоркшир, извънредно силно и издръжливо. Само с няколко часа почивка ще ви отнесе спокойно до границата.
Зола благодари и стисна ръката на лорда. След това се поклони още веднъж на дамите и заедно с Лоуел напусна стаята. Излязоха на двора, осветен само от един фенер. Там файтонджията държеше оседлания кон. Зола го възседна. За щастие, той беше учил да язди още преди години, когато лекарите му бяха препоръчали това и умееше доста добре да се справя с коня.
Ханджията погледна слугата.
— Чудна работа! — промърмори той. — Как може да се излъже човек! Сега, когато фенерът освети лицето му, ми се стори, че това е дезертьорът. Бих могъл дори да се закълна в това, ако преди малко не бях видял дезертьора да седи на масата в кръчмата! Изглеждаше заспал!
— Значи, ти знаеш, Патрик — обърна се лордът към преоблечения Зола, — кому да предадеш писмото? Отговора ще занесеш в Париж, аз ще бъда там утре вечер. Нали знаеш къде живея в Париж?
— Тъй вярно, милорд! — рапортува Зола с променен глас.
— Още нещо! — сети се лорд Лоуел. — Писмото е много важно, а пътищата към Париж не са много сигурни. Ето ти моя револвер. Ще се браниш, ако те нападнат. Патрони има в джоба на седлото.
— Благодаря, милорд! — отговори мнимият слуга, като взе револвера от англичанина.
В същия миг в кръчмата се вдигна такъв шум и трясък, като че ли в „Бялата роза“ се бяха събрали всички дяволи от ада.
— Боже господи! Какво ли е това? — извика уплашено ханджията. — Струва ми се, че войниците са се скарали и сбили и сега трошат всичко наред — чаши, чинии, столове, маси, каквото им попадне!
Той забърза по стълбата нагоре, за да спасява каквото може.
— Бягайте, Зола! Бягайте! — прошепна лорд Лоуел на своя приятел. — Както изглежда приспивателното не е подействало толкова силно, колкото предполагахме! Войниците са се събудили и моят добър Патрик О’Донел им показва вече как се трошат грънци у нас в Англия.
— Да бързаме тогава! — сепна се Зола. — Още веднъж хиляди благодарности и вярно приятелство до гроб!