— Кажи им, че не съм тук. Почакай, тайният агент Гилберт тука ли е?
— Да, и той ви чака в коридора.
— Нека да почака, докато го повикам! Слугата се поклони и излезе. Градоначалникът отиде до прозореца и погледна улицата.
Това бе на трети декември. Вън валеше сняг.
— Вярвам, че днес ще мога да узная тайната, която помрачи младините на моята жена — каза господин Фон Ла Бриер. — Ужасни подозрения пробуди у мен това, което ми съобщиха шпионите, а и моите изследвания доказаха това, което не исках да повярвам.
Той скръсти ръце и се заразхожда из стаята.
— Много чудно, наистина — мърмореше си той. — Като видяла в църквата едно младо момиче, много се развълнувала и извикала: „Наталка, дете мое!“, после паднала полумъртва. Донесоха я вкъщи и лекарите ми казаха, че е починала. Аз искрено тъгувах за нея, защото я обичах и я погребах в семейната ни гробница. През същата нощ в гробницата се вмъкнали крадци и откраднали онази брошка, която жена ми пазеше като очите си и която носеше винаги на гърдите си. Изглежда, че тайната е във връзка с онази брошка. Ако е необходимо, ще пожертвам десет години от живота си, но ще открия тайната.
Не можаха да хванат крадците. Потрепервам, като си помисля, че ще вкарам в затвора тези подли души. Дали не са намерили при брошката още нещо, което да разбули тайната на моята жена? Тогава съм загубен. Ако семейната ми тайна попадне в ръцете на разбойниците и те я продадат на моите неприятели, с мене е свършено.
Силен шум се чу в съседната стая. Слугата отвори вратата и влезе.
— Пристигна — докладва запъхтян той.
Преди градоначалникът да беше отговорил, едни човек, облечен в прашни пътнически дрехи, влезе в стаята. Той изглежда не бе спал няколко нощи.
— Питу — посрещна го господин Фон Ла Бриел учудено, — най-после дойдохте!
— Господин началник — отвърна човекът в пътническите дрехи, който беше дребен, гърбав и по чертите му личеше, че е евреин, — без малко щяха да ме заточат в Сибир.
— Имахте, значи, неприятности в Петербург при изпълнението на заповедта ми — каза Фон Ла Бриер и заключи вратата, след като слугата излезе.
— Да — отвърна гърбавият Питу. — Затвориха ме в Петропавловската крепост и искаха да ме обесят.
— Но защо ви затвориха?
— За нищо. Присвоих една чужда книга. Той измъкна изпод палтото си дебела, подвързана в черно книга.
— Какво е това? — попита го Фон Ла Бриер и впери поглед в книгата.
— „Хроника на опетнените“, която откраднах от библиотеката на Петербургската полиция — пошепна гърбавият детектив.
— Чудо детектив сте вие — възкликна градоначалникът.
Господин Фон Ла Бриер постави ръката си върху дебелата книга, която Питу беше сложил на масата.
— „Хроника на опетнените?“ — запита с треперящ глас той. — Какво има в тази книга и какво отношение има към поръчката, с която ви изпратих в Русия?
— Разрешавате ли да говоря откровено? — запита гърбавият детектив.
— Говорете! Трябва да узная всичко. Беловласият мъж седна на намиращия се до писалището фотьойл и подпря с ръка главата си.
Питу доближи до него, хвърли един поглед на стаята, сякаш за да се увери, че са сами и започна.
— Поръчахте ми да изуча младините на вашата съпруга. За да се домогна до това, трябваше да се занимая със семейната история на бароните Фон Острау, живеещи в Лифландия. След дълго лутане, без да успея да узная нищо за Катерина фон Острау, аз се запознах с един съветник от петербургската полиция. Този мъж имаше три слабости, които особено много ми помогнаха: прахосница жена, седем деца и навикът да си попийва. Вие ми казахте, господин градоначалник, да не жаля парите и аз така и сторих.
Купувах на жена му копринени рокли, хранех,и обличах децата му и му давах възможност още от сутринта да се напива. С това, обаче, в края на краищата постигнах целта си. Съветникът ми каза, че в библиотеката на петербургската тайна полиция се намира едно съчинение от четиридесет ръкописни тома. То се нарича „Хроника на опетнените“. В него полицията е отбелязвала всички скандални истории, които от петдесет години насам са ставали в аристократичните семейства.
Петербургската полиция има нос, който всичко подушва — даже и най-скритото на света.
Скоро със съветника дойдохме до съгласие: две шепи злато, четири шишета шампанско и една нощ, за да ме заведе в библиотеката и да ми разреши да прочета книгата „Хроника на опетнените“.
Скоро намерих това, което търсех.
Това е тайнствена и трогателна история, главната роля в която играе младата баронеса Катерина фон Острау.
Градоначалникът скочи.