Изглежда, че Анри беше имал дълъг разговор с гърбавия Питу, тъй като той стана и каза:
— Можете да разчитате на мен, господин полковник! Сега знам, че това се върши за спасението на господин майор Естерхази и любовницата му мадам Габриела Пей от ръцете на властта. С най-голямо усърдие ще помогна за това добро дело.
— В такъв случай ще бъдете и съответно възнаграден! — изрече с нотка презрение Анри. — Вие знаете, че можете да разчитате на нас. Генерал Боазльо и аз сме ваши добри приятели и винаги можем да ви бъдем полезни.
— А кой ще плати пръстена? — застана нащрек Питу. — Нали ще трябва да го предадем на младия човек?
— Разбира се! При това той трябва да бъде хубав, ценен брилянтен пръстен?
— Може ли да струва до две хиляди франка? — делово се поинтересува Питу?
— Май е множко! Но най-сетне, без разноски тези работи не стават. Дайте му пръстен за две хиляди франка и елате утре у генерал Боазльо, за да ви се плати сметката.
В това време Анри си сложи ръкавиците, загърна се добре в палтото, нахлупи шапката си и излезе през тайната стълба.
— Чудесна сделка! — усмихна се гърбавият Питу, като остана сам. — Пръстенът, който ще дам на младия Бертулус, няма да струва две хиляди франка, а само двадесет! За какво му е на влюбения глупак брилянтен пръстен!? Той може да се задоволи с фалшив. Имам такива хубави имитации, че и опитно око трудно ще познае, че не са истински.
Гърбавият евреин се приближи до един сандък, отвори го и извади оттам хубав пръстен с пет лъскави камъчета, наредени във вид на сърце.
— Като дойде, ще му дам този пръстен — реши Питу. — На мен ми струва пет франка, ще ми платят за него две хиляди! Отлична сделка!
В същия момент се чу звънецът на магазина. Мошеникът сложи пръстена в елегантна кутийка, която постави върху писалището си.
В магазина влезе модно облечен младеж с руси къдрави мустачки и любезно добродушно лице.
— А, господин Бертулус! — посрещна Питу младия човек. — Вече цял ден ви чакам. Моля, влезте! Веднага ще уредим паричния въпрос.
— Какъв паричен въпрос? — попита Фердинанд Бертулус, неприятно засегнат от начина, по който го посрещна гърбавият.
— Как, забравихте ли, господин Бертулус, че днес е падежът на полицата, която ми дадохте? Обещахте да ми платите на днешния ден три хиляди франка!
Фердинанд Бертулус въздъхна скръбно и се отпусна върху прословутата софа в кабинета.
— Днес не съм дошъл, за да уреждам плащането на тази дреболия, господин Питу — отговори той. — Напротив, тук съм, за да сключа друга сделка. Но бъдете спокоен, скоро ще уредя паричните си проблеми. След две седмици баща ми има рожден ден. Тогава той обикновено е щедро настроен, тъй че ще използвам случая, за да направя пред него една генерална изповед. Тогава всичко ще бъде платено и вие ще получите парите си. Питу поклати замислено глава.
— Много ми е неприятно, че днес не можете да ми платите трите хиляди франка. Аз разчитам на тях. Ние сме търговци и също имаме нужда от парите си. Впрочем, на какво дължа днес честта на вашето посещение?
— Искам да купя един пръстен от вас, господин Питу — отвърна лекомисленият младеж.
— Пръстен ли? О, аз имам много хубави мъжки пръстени. Искате ли пръстен с малък камък?
— Изслушайте ме по-напред! — прекъсна го нетърпеливо Фердинанд. — Нямам намерение да купувам пръстен за себе си. Искам пръстен за малката Зизи от Латинския квартал. Нали познавате това очарователно същество?
— Госпожица Зизи ли? — Питу смигна хитро. — Най-хубавото момиче в Париж! Обаче мисля, че тя е порядъчна и трудно ще я завладеете.
— Ще я завладея! — разпали се младият Бертулус. — А пръстенът, който искам да купя от вас, ще ми послужи като стълба към нейното сърце.
— Ще ви покажа няколко пръстена — подхвърли небрежно Питу, — но знам, че госпожица Зизи има изтънчен вкус, който не се задоволява с какво да е.
— Имате право! И този път тя си е наумила да иска точно определен пръстен. Той има пет брилянта наредени във вид на сърце.
Питу се престори на уплашен.
— Какво? — измуча той. — Тъкмо този пръстен ли иска? Съжалявам, господин Бертулус! Ако смятате с него да привлечете хубавата Зизи, страхувам се, че няма да успеете, защото той е почти продаден. Преди малко беше тук богатият банкер Калман Майер, който ми предложи за него две хиляди франка.
— И вие съгласихте ли се? — трепна тревожно Бертулус. — Това би било ужасно! Не бих се осмелил вече да се покажа пред очите на малката Зизи без този пръстен! Знаете ли? Аз ще ви дам две хиляди и петстотин франка и ще го взема!