— Лъжеш! — се процеди от устните на Бертулус. Тази дума прозвуча с такава сила, че като куршум удари по челото нищо неподозиращия Фердинанд. Той се олюля и промени няколко пъти цвета на лицето си.
— Лъжец! — повтори съдията. — Връщаш се от свърталището на порока и не би трябвало да те пусна да прекрачиш прага на тази почтена къща, преди да си се пречистил наново. Госпожица Зизи е нечиста жена, тя живее в мръсотия и тегли в калта и ония, които дружат с нея.
— Татко, татко, ти знаеш…
— Да, всичко! — прекъсна го гневно Бертулус. — Зная и цената, с която си заплатил на тази безчестна жена за нейните милувки. Тази цена е наглед само един пръстен, обаче, всъщност тя е нещо много повече. Тя е твоята чест, твоят живот, самозабравил се, безразсъдни хлапако!
Фердинанд гледаше баща си с широко разтворени очи, той още не можеше да разбере смисъла на тези намеци.
Бертулус се силеше да бъде спокоен.
— Кажи ми — започна след няколко минути отново той, — с какво плати за пръстена, който подари на своята приятелка?
Никакъв отговор.
— Говори — настоя старият човек. — Тъй като не мога да предположа, че има в Париж такъв глупак, който да ти даде на кредит един скъпоценен пръстен, трябва да вярвам, че си го платил. Кой ти даде парите?
— Играх на карти, татко — отговори студентът, — и имах късмет, спечелих.
— Още една лъжа! Нито си играл, нито си спечелил… По-точно казано, ти си играл, но си проиграл честта си. Дал си полица срещу този пръстен!
— Всемогъщи Боже! — изуми се Фердинанд Бертулус. — Кой ти каза това, татко?
— Човекът, когото си излъгал с твоята фалшификация, ето този тук, лихварят Питу.
При тези думи Бертулус дръпна завесата и гърбавият Питу смирено направи няколко крачки напред.
Фердинанд изрида от ярост. Като стрела се спусна върху гърбавия, хвана го за дрехите и запенен от гняв изрева:
— Така ли държите на клетвата? Нали ми се заклехте във всичко свято, че няма никому да покажете полицата до деня на платежа, който съвпада с деня, в който ще си получа майчиното наследство! Обещахте ли ми това, господин Питу!
— Не, това не съм ви обещавал — отвърна евреинът, който с мъка си възвърна самообладанието. — Аз ви се заклех, че докато полицата е в касата ми, никой няма да я види. Е, кажете ми, намира ли се сега в касата ми? Не, тя е в ръцете ми, значи мога да я покажа комуто си искам.
— Мизернико! — процеди през зъби Фердинанд и отблъсна от себе си Питу като гнусен червей. — Нека животът ми тежи на съвестта ти!
— Лихварска клетва! — промърмори Бертулус. — Той е излъгал, обаче, това не смекчава неговото престъпление. Значи, ти признаваш — обърна се към сина си, — че си подписал моето име върху полицата?
— Да, татко — пошепна нещастният младеж. — Направих го, бях заслепен, аз бях луд в момента, когато го направих… Той ме съблазни… оня човек там, татко, заклевам ти се в паметта на майка ми, сам ми сложи перото в ръката.
— Това е лъжа! — намеси се надуто Питу. — Надявам се, господин съдия, че няма да повярвате на това момче, след като преди малко два пъти ви излъга най-нахално.
— Мълчете, не заставайте между мен и сина ми. Това, което ние двамата, господин Питу, има да уреждаме помежду си, скоро ще свърши. А ти, Фердинанд, ела с мен.
Младият студент не посмя да се противопостави на заповедта на баща си, макар ида четеше по лицето му, че той готви нещо страшно.
Бащата и синът напуснаха стаята. Когато излязоха в коридора, срещу тях се спусна, обляна в сълзи, добрата стара госпожица Риголет.
— Бъдете милостив, господин Бертулус — закърши ръце тя, — простете му този път, помислете си, той е ваш син!
Съдията я отблъсна сурово.
— Госпожице Риголет — сряза я строго той, — имайте добрината да се приберете в стаята си и не забравяйте, че вашите права се простират само върху домакинството. Това, което сега ще уреждам със сина си, няма нужда от намеса на трети лица.
Той заведе Фердинанд в една малка стая, която служеше за пушалня. Тя нямаше прозорци и се осветяваше през стъклен таван.
— Чакай ме тук, докато се разправя с лихваря, след това ще ти кажа всичко, което имам да ти казвам.
Младият студент се отпусна на коженото кресло. Лицето му изглеждаше изморено, очите му бяха мътни и неподвижни. Изведнъж беше загубил цялата си младежка сила и жизнерадост.
След няколко минути Бертулус беше пак при Питу.