Лека червенина покри отново бузите на Фердинанд.
— Значи, тези писма и телеграми имат известна стойност — каза си той. — Може би генерал Боазльо ще даде за тях десет хиляди франка. Те биха ми свършили работа. С десет хиляди франка след две седмици съм в Америка.
Мисълта, че такава хубава сума би направила възможно бягството му в Америка, оживи нещастника. С треперещи от вълнение ръце той прелисти книжата. След няколко минути вече беше извадил оттам всички писма и телеграми и ги беше скрил в пазвата си. След това сложи преписката обратно, затвори скривалището и канапето се върна в предишното положение.
Тогава той дръпна масата в средата на стаята, сложи върху нея стол, покатери се върху тази импровизирана стълба и с трескава бързина се опита да отвори някой от прозорците на стъкления покрив. Успя. Отвори един от тях тихо и безшумно. Подаде главата си навън. Условията за по-нататъшното му бягство изглеждаха благоприятни. От стъкления покрив, който изглеждаше достатъчно здрав, за да го удържи, можеше да се покачи на един балкон, от който пък лесно можеше да скочи в градината.
Фердинанд слезе пак в стаята и вдигна револвера от пода. След това даде бързо два изстрела един след друг. Единият куршум попадна в канапето и го подпали. В следния момент Фердинанд отново се беше качил на масата и стола. Вдигна се на стъкления покрив и бързо и ловко премина по него. Един скок и се намери на балкона, а оттам — в градината. Затича се по улицата, без да се обърне нито веднъж към бащината си къща.
След няколко минути се смеси с тълпата, която се движеше из оживените улици и изчезна в потока пешеходци и коли.
Когато остави сина си, Бертулус отиде в канцеларията. С желязна енергия се бореше против силното вълнение. Когато беше между своите секретари и писари, той изглеждаше толкова спокоен, че никой от тях не би допуснал, че този човек преди малко се е простил завинаги с най-скъпото си същество.
— Още днес — обърна се той към първия си секретар — ще изпратим делото Естерхази — Пей на Върховния съд. Напишете необходимото писмо, а след това ще ви дам и самата преписка!
— Добре, господин Бертулус! — отговори първият секретар.
След това съдията обиколи един след друг и писарите, подписа разни писма и книжа и направи поправки там, където откри грешки.
Този човек имаше достатъчно самообладание, за да се занимава усърдно със своята работа даже в решителния момент, в който, както той мислеше, синът му се прощава с живота.
Изведнъж се чу гръм, после втори, всички в бюрото се сепнаха.
— Какво беше това? — попита вторият секретар. — Господин Бертулус, струва ми се, че във вашата квартира се гръмна!
— Гръмна се! — повтори несъзнателно съдията и погледна секретаря си като осъден на смърт, комуто съобщават, че са дошли да го отведат на екзекуция. После се сепна. — Не се ли лъжите, наистина ли се гръмна?
Вратата на канцеларията се отвори бързо и госпожица Риголет се спусна вътре смъртнобледа.
— Господин Бертулус — извика тя, — сигурно е станало ужасно нещастие. Чуха се два гърмежа от пушалнята, в която се намираше Фердинанд. При това в цялата къща мирише ужасно на изгоряло. О, Боже мой, защо стоите тъй неподвижен! Елате с мен! Елате да видим какво е станало.
Съдията Бертулус се изправи като разбуден от дълбок сън.
— Хайде — реши най-после той, — да видим какво има. Вие, господин Легранд — така се казваше първият секретар, — бъдете моля ви се, тъй добър да ме придружите.
С твърди стъпки съдията, придружен от госпожица Риголет и Легранд, преминаха през няколко стаи и стигнаха до вратата на пушалнята. Тя беше заключена.
Ужасна миризма на изгоряло дърво идеше откъм вратата.
— Разбийте вратата! — нареди Бертулус решително. — Госпожица Риголет има право. Навярно е станало някакво голямо нещастие…
Легранд се върна тичешком в канцеларията, за да повика на помощ няколко писари. В това време Бертулус стоеше неподвижен, облегнат на стената на коридора и гледаше с широко разтворени очи вратата, зад която го очакваше страшната гледка. Той знаеше какво ще види, когато я разбият — в средата на стаята, върху килима ще лежи синът му, единственият му син, единственото му дете, бездушен труп, пронизан от два куршума.