Дори Натали изяде няколко яйца, пи малко прясна вода и потъна в дълбок, освежителен сън, който според мнението на американеца, беше най-доброто средство за нея. Не след дълго умората надви и останалите. Роберт беше първият, комуто сънят затвори очите. Той легна до майка си, опря глава до гърдите й и скоро равномерното му дишане показа, че се беше пренесъл в царството на сънищата.
Другите последваха примера му.
9.
След пристигането си в Париж първата работа на Клотилда беше да се срещне заедно с лорда с Матийо Драйфус и да му съобщи за намерението си да съдейства за освобождението на нещастния му брат.
— О, ако го сторите — трогна се Матийо, — вие ще заслужите горещата благодарност на нашето измъчено семейство.
— Обещавам ви да го направя — каза Клотилда. — Знаете ли, господин Драйфус, кой е душата на цялото съзаклятие против вашия брат? Кой е успял да излъже дори министрите, тъй като те не са виновни, те са само заблудени! Това е Забулената дама.
— Забулената дама ли? — стресна се Матийо Драйфус. — Аз съм я срещал. Тази забулена дама ми донесе веднъж няколко писма уж написани в Каенския затвор от една скъпа за мене личност. Аз заключих тези писма в желязна касетка, но на идната нощ крадци влязоха през прозореца откъм улицата в моя кабинет и задигнаха касетката. По-късно я получих анонимно обратно по пощата. От нея липсваха само въпросните писма от Каена.
— Чудна работа — промърмори лорд Лоуел. — Какъв интерес могат да представляват тези писма от Каена за Драйфусовите неприятели?
— Вие казахте — обърна се Клотилда към Матийо Драйфус, — че Забулената дама ви донесе писмата, които после ви откраднаха през нощта. Дали не са ви дали тези писма, само за да могат впоследствие да ги изнесат от вашата къща в присъствието на други лица, т.е. да ви изкарат притежател на известни писма?
— Но какво значение могат да имат — възрази Матийо. — Съдържанието им беше от съвсем личен характер. Бяха писма, адресирани до мен от едно нещастно момиче. В тях нямаше ни дума за брат ми, нито пък за каквато и да е държавна или политическа дейност.
Клотилда се замисли за момент.
— Всичките ли страници бяха изпълнени?
— Не, само две. Сега ми прави впечатление даже, че бяха изписани само двете външни страници, а вътрешните две бяха чисти.
По лицето на генералшата се мярна странна усмивка.
— Милорд — обърна се тя към Лоуел, — и вие, господин Матийо Драйфус, не знаете ли, че съществуват мастила, при които написаното остава двадесет и четири часа невидимо и се появява чак след това?
— Действително — разколебано отрони лорд Лоуел, — но не разбирам…
— Имайте търпение един момент — помоли Клотилда. — Ще ви обясня какво искам да кажа. Мисля, че съобщенията на онова нещастно момиче от Каена до господин Матийо Драйфус са написани с мастило, което изчезва след известно време, пък вътрешните страници на листа, които са написани с мастило, което се появява по-късно, съдържат текст, който потвърждава вината на капитан Алфред Драйфус. Значи, писмата, които са внесени в дома на господин Матийо Драйфус, са невинни, а ония, които са изнесени от крадците, са тежки доказателства за виновността на Драйфус. Искали са навярно да дадат по такъв начин на известни високопоставени лица неопровержими доказателства за предателството на мъченика от Дяволския остров.
Лорд Лоуел и Матийо Драйфус се спогледаха изненадани.
— Чак сега ми се отвориха очите — отрони Матийо. — Да, такава трябва да е била работата. Само така може да си обясни човек, че хора като военния министър Кавеняк и генерал Пелийо излязоха с твърдението, че притежават неопровержими доказателства за виновността на брат ми.
— Какво може да се направи? — попита лордът. — Как можем да уверим Кавеняк, че е жертва на престъпна измама?
— Да, трябва да докажем на министъра — решително изрече Матийо Драйфус, — че тези писма са фалшифицирани.
Клотилда закрачи из стаята. Мислите бушуваха в главата й, гърдите й се повдигаха от вълнение. Изведнъж тя застана между лорд Лоуел и Матийо и заяви с пророчески глас:
— Мошениците трябва да бъдат демаскирани. Кавеняк трябва да узнае, че е излъган. Има едно средство да го убедим, че писмата са фалшиви. Има един начин да извадим истината на бял свят и аз се наемам да направя това. Само че — прибави тя глухо, — това ще тласне Боазльо в пропастта. И знам, че ще се намерят хора, които ще ме осъдят за това, тъй като все пак той е бил мой съпруг. Живяла съм с него под един покрив, приемала съм от него благодеяния, но от друга страна, той се опита да ме убие и едното покрива другото. Считам, че съм свободна от всякакви задължения спрямо него. Сега ме оставете да действам. След три дни цяла Франция ще знае, че не съществуват никакви доказателства за виновността на нещастника от Дяволския остров. Че тези доказателства са изкусно фабрикувани, че съществува една банда от лъжци и фалшификатори, която, за да спаси себе си, тласна към нещастието капитан Алфред Драйфус.