Клотилда стоеше гордо изправена и говореше със страстно вълнение. Очите й блестяха от въодушевление и двамата мъже и Мадлен гледаха възхитени тази красива странна жена. В този момент тя беше въплъщение на справедливостта, която се канеше с меч в ръка да закрачи твърдо из Франция, за да спаси невинните и осъди виновните.
Клотилда беше казала на лорда, че иска да бъде три дни съвсем свободна и той трябваше да я остави да прави, каквото иска, без да се интересува от това, къде е и какво върши. Лорд Лоуел се съгласи твърде неохотно с тези условия. Той я закле да не се излага на опасност, защото се разтреперваше само при мисълта, че любимата жена може да попадне в клопка, поставена от Боазльо и неговите другари. Обаче Клотилда усмихнато му отговори:
— Мореплавател, който познава пътя, избягва опасните места. Аз познавам Боазльо и кликата му. На мен те нищо не могат да ми направят. Забравете ме за три дни, драги приятелю, мислете, че съм заминала и срещата ни ще бъде по-сърдечна и по-радостна. Особено ако постигна целта си и разбия пъклените планове на офицерите от Генералния щаб.
Лоуел й целуна ръка и Клотилда се оттегли в стаята си. На сутринта тя стана преди още останалите да се бяха събудили. Облече се в най-простото и най-скромното облекло, което притежаваше. Златочервените си къдри боядиса тъмни, така че човек трудно можеше да я познае. Излезе от хотела и се запъти пеша към дома на генерал Боазльо. Пристигна тъкмо в момента, когато портиерът отваряше портите. Той изгледа подозрително скромно облечената непозната личност, която се канеше да влезе в двореца на генерала, като не подозираше, че пред него стои бившата му господарка:
— Какво искате, драга моя? — попита. — Кого търсите в двореца на генерал Боазльо?
— Ах, бихте ли бил тъй любезен — смотолеви Клотилда — да ми кажете, как бих могла да се срещна с една своя роднина, която служи, тук у генерала?
— Тук, у генерала ли! Как се казва вашата роднина?
— Луиза Гуран — отговори без колебание Клотилда. — Тя е, ако не се лъжа, камериерка на госпожа генералшата.
— Да, беше — кимна портиерът, — но сега вече не е, драга моя. Откакто госпожа генералшата изчезна, отиде си и Луиза Гуран. Генералът побърза да изпрати тази надменна личност, която беше шпионка на жена му.
Непознатата жена се уплаши.
— Значи моята братовчедка Луиза е останала без работа — закърши тя ръце. — О, Боже, какво нещастие за нея. Колко пъти съм й казвала, че не бива да бъде толкова горделива и да прави всичко възможно, за да запази мястото си.
— Да, щеше да го запази — заяви авторитетно слугата, като се засмя, — ако генералшата беше останала тук. Но, знаете ли, драга моя, в нашата къща, станаха такива едни особени работи… Господи Боже мой, един верен слуга не би трябвало да говори за онова, което става у неговите господари, но тази скандална история я знае вече цял Париж, тъй че не би имало никаква полза от моето мълчание.
Какъв благоприятен случай за Клотилда да узнае как съпругът й беше успял да замаскира нейното отсъствие от къщи, с какво беше обяснил на хората нейното изчезване.
— Аз не съм любопитна — подхвърли тя на портиера, — но заради братовчедка си бих искала да знам какво се е случило тук, тъй че ще ви моля, бъдете тъй любезен да ми разкажете защо генералшата не живее вече при мъжа си и защо братовчедка ми Луиза Гуран загуби мястото си…
Портиерът усмихнат потри ръце.
— Това е всъщност една най-обикновена история — започна той. — Хората казват, че в Париж всеки ден ставали такива работи, ха-ха-ха, но в този случай госпожа генералшата излезе достатъчно глупава да се остави да я хванат. Тя водеше тук чудесен живот, имаше всичко, каквото й пожелае сърцето и ако е искала да изневерява на мъжа си, могла е да го направи много по-умело, но нали знаете, драга моя, любовта прави човека сляп. Хубавата Клотилда Боазльо се е оставила да я пипнат.
— Да я пипнат ли? Че в какво?
Клотилда едва сдържаше вълнението и гнева си, като слушаше да говори по такъв начин за нея слугата, който едва преди няколко месеца й се кланяше доземи.
Портиерът се доближи приятелски до нея и се опита да я прегърне през кръста, но Клотилда с ловко движение се измъкна от ръцете му.