— Не зная дали е умно, господин докторе — засуети се пазачът. — Този затворник е много силен и опасен дори и в окови.
— Не ме е страх от него. От двадесет години съм тъмничен лекар и зная как да третирам подобни величия. Получих ненадейно тая заран нареждане да проверя този затворник от здравословна гледна точка и особено по отношение на умствените функции.
— В това отношение — пошепна пазачът на доктора — мога да ви уверя, господин докторе, че в цял Париж няма по-голям шмекер от него.
Докторът махна с ръка.
— И мен ми се вижда странно — додаде той, — че ми се заповядва да го изследвам в това отношение. След три дена и без това ще му отсекат главата. Какво значение има да се знае днес какво съдържа тая глава…
Пазачът се оттегли усмихнат. Лекарят седна спокойно докато се затвори желязната врата. После се доближи до затворника, който си блъскаше мозъка да отгатне какво може да означава това неочаквано посещение, защото колкото и да напрягаше слух, не можа да долови нищо от разговора между доктора и пазача.
— Стани — заповяда доктор Дюбоа.
— Защо! И така съм си добре!
Равелак остана излегнат на сламеника си.
— Повтарям: стани, трябва да ти говоря. Този път убиецът на жени се подчини.
— Аз съм лекар — обясни посетителят. — Трябва да те прегледам.
— Върви по дяволите! — изсмя се нахално Равелак. — За гилотината съм достатъчно здрав.
Дюбоа хвърли поглед към вратата. Тя беше затворена и не можеше да го чуят.
— Няма да бъдете екзекутиран, Равелак! — прошепна той на ухото на престъпника, който се сепна, вглеждайки се в доктора със странен израз.
— Ти ли ще попречиш на това? — запита той недоверчиво.
— Да.
Тази дума беше произнесена с решителност. Това направи извънредно голямо впечатление на престъпника, той веднага изостави нахалното си държание и започна да трепери.
— Подиграваш се с мене — промълви той, — пробуждаш в мен надежди, които сам после ще разрушиш. Това е най-новото мъчение, измислено от властта, за да ми вгорчи още повече последните дни, които ми остават.
— Не говори глупости, пак ще бъдеш свободен.
— Господине, не ме тласкай към лудост.
— Да, ще трябва да полудееш…
Равелак все повече губеше разума си, той не можеше да разбере намерението на този човек.
— Не знам добре ли чух — каза той. — Искаш да ме накараш да полудея?
— Да, защото за теб не съществува друг път на спасение, освен пътят, водещ през лудницата. А сега, изслушай ме, Равелак. Изпратен съм от един човек, който има интерес да те освободи от затвора и гилотината.
— А! Навярно черният майор…
— Не произнасяй никакви имена. Не беше лесна работа да се уреди ново преглеждане на умственото ти състояние. Трябваше да се използва различно влияние. Сега решихме да опитаме единственото средство, чрез което би могъл да се спасиш. Трябва наистина да загубиш ума си за няколко дни.
— Разбирам — прошепна Равелак ухилен. — Трябва да се преструвам… В това можеш да бъдеш сигурен, докторе. От такива работи отбирам. Не веднъж съм се преструвал на луд. Също така мога отлично да имитирам и епилептични припадъци. Искаш ли да направя един опит, господин докторе? Жалко, че нямам парче сапун подръка, за да си направя пяна на устата…
Докторът махна неодобрително с ръка.
— Това са фокуси, които в дадения случай не биха ти помогнали с нищо, приятелю — каза той. — Когато се появи лудостта, няма да бъда повикан да я констатирам, а други лекари и учени с опит, които не ще можеш да изиграеш с подобна комедия, колкото и добре да бъде изиграна тя. Не, казвам ти повторно, че трябва да полудееш истински.
— По дяволите, но това не бих могъл да сторя доброволно — каза затворникът.
Доктор Дюбоа извади малко шишенце от джоба на дрехата си.
— Ако изпиеш съдържанието на това шишенце — обясни той, — ще постигнеш желания ефект. Най-напред ще станеш печален и меланхоличен, после нечовешки раздразнен, а мислите ти объркани. Ще започнеш да бълнуваш, а накрая ще дойде необуздана лудост. Това състояние ще продължи около три-четири дни, възможно е и по-малко. Ще зависи от твоята устойчивост. По-късно ще изпаднеш в състояние на каталепсия, подобно на смъртта. Когато работите стигнат дотук, останалото вече е моя работа. Ще се събудиш свободен.
Лицето на Равелак придоби малко кисел вид, докато докторът говореше. Почеса се зад ухото и няколко мига остана замислен, с поглед впит в пода.
— Това е една магария, която би следвало да направя — разсъди той. — По дяволите, не ми се ще особено, да се хвърля доброволно в лапите на лудостта, за да съм после схванат като дърво.