— Драйфус, станете и се облечете. — заповяда сержантът.
— Какво има? — попита капитанът. — Не вярвам да е време за обяд. Ако се лъжа, оставете яденето и ми позволете да поспя още няколко часа, цяла нощ ме е тресло и не съм мигнал.
— Веднага се облечете — повтори Жирардин. — Ще видите какво има.
Лъч на радост и надежда светна пред нещастника. Колкото и радостна да беше тази надежда, той толкова се стресна, че трябваше да опре разтрепераното си тяло на стената.
— Какво ви стана? — запита Жирардин сърдито. — Вие сте блед като стена, а краката ви се разтрепериха като опашката на магаре!
Драйфус не отговори нищо, той падна на колене пред жестокия сержант. Нещастникът вдигна разтрепераните си ръце към безжалостния човек и му каза с ридаещ глас:
— Сержант Жирардин, ако имате сърце и сте поне малко милостив, ако вярвате в Бога и неговата милост, кажете ми истината!
— Какво, вие знаете, че ми е заповядано да не говоря с вас.
Драйфус не обърна внимание на думите му:
— Сержант Жирардин — каза той кротко, — нали дойдохте да ме освободите, да ме изведете на божието слънце, между хората?
— Без съмнение — отвърна Жирардин, — но… Затворникът прекъсна думата му, бедният крещеше от радост.
— Невинността ми излезе на бял свят — викаше той, докато сълзите му капеха, — най-после, най-после ще ме освободят и ще възвърнат честта ми. Следствените власти са се убедили, че капитан Алфред Драйфус не е подлец, нито шпионин, нито предател. Нали тази е причината, за да ме изведете от тази ужасна тъмница…
На света има хора, които са способни само да пакостят на другите. Към тези хора принадлежеше Жирардин.
— Щом го казвате вие, трябва да е истина — каза подлецът със злобна усмивка. — Надявам се, че не ще охкате дълго в тази пъклена дупка.
Драйфус извика и се строполи на леглото.
— Знаех, о, Боже, че не си ме забравил — каза той след минута с плач в гласа. — Ти чу горещите ми молитви и вразуми съдиите ми. Най-после се увериха, че съм невинен. Ще бъда свободен, свободен, ще видя пак моята Херманса, моето дете и брат си и ще бъда пак щастлив гражданин.
После се облече и се приготви за тръгване. Жирардин махна оковите му, хвана го за ръка и излязоха от килията.
Драйфус се обърна на прага, погледна още веднъж тъмницата и изрече високо:
— Прощавай ти, място на мъки и страдания. Дано никой невинен човек не пъшка вече между страшните ти зидове! Прощавай, място на мъки и страдания!
Жирардин го дръпна и тръгнаха по стълбите. Той отключи желязната врата и изведе затворника в коридора.
Когато излязоха на двора Драйфус едва не припадна. Жирардин трябваше да го задържи, за да не падне на земята.
— Ще трябва да привикна пак към света — продума капитанът с печална усмивка. — Човек привиква по-лесно към свободата, отколкото към тъмницата. Благодаря ви, сержант Жирардин, стана ми по-добре, радостта ми даде нови сили.
Една врата ги разделяше от втория двор на затвора.
— Кажете ми, Жирардин — каза тихо Драйфус, — тук ли е жена ми? Навярно бедната е дошла с брат ми, за да ме посрещне, о, какво щастие ме чака!
— Вие ще видите ей сега, кой ви чака на двора — отвърна Жирардин с коварна усмивка. — Надявам се, че мнозина приятели ви чакат. Ослушайте се малко и ще чуете какво става на двора.
Сержантът сложи ключа на вратата и се опита да отключи. В същия миг Драйфус го хвана за ръката.
— Кажете ми, Жирардин, колко дни има до Коледа? В тъмницата забравих даже месеците и дните, но струва ми се, че наближават светлите празници.
— Днес сме деветнадесети декември по западен календар — отвърна Жирардин.
— Значи до Бъдна вечер има още пет дни. Дотогава ще бъда свободен и ще мога да празнувам Рождество Христово заедно с жената и детето си. Ще мога заедно с Херманса да славя Спасителя и да му благодаря, че ме спаси от ужасната гробница. А сега, Жирардин, можете да отворите вратата, аз съм толкова силен, че мога да посрещна щастието.
Сержантът отвори желязната врата. Капитан Драйфус застана на прага. Първото нещо, което достигна до неговите уши, бе силно звънтене, приличаше на шум от шашки. Пред очите му като гръм светнаха стотина голи саби. Край оградата бе строен отряд от републиканската гвардия. Сред двора си виждаха полковник Абевил, адютантът на военния министър, майор Пати дьо Клам, майор Естерхази и управителят на военния затвор Форцинети.
— Какво е това? — запита Драйфус и погледна въпросително Жирардин, — какво означава това? Това значи ли, че ме освобождават?
— Той въздъхна дълбоко и прошепна радостно:
— Сега всичко разбирам. Те искат да възстановят моята чест пред войниците.