13.
Вече казахме, че Андре, малкият син на Херманса, много трудно беше освободен от Дома за крадци на Гаспар Мурие. Сега нека се върнем и проследим събитията, свързани с това премеждие.
Херманса и Матийо разговаряха неспокойно:
— Размислих достатъчно. Знам, че онова, което искам да сторя, не ще подобри с нищо участта на обичния ми съпруг. Знам дори, че рискувам да бъда наказана и аз като съучастник на Жоржина, но всички тия съображения изчезват пред мисълта, че невинна страда заради мен. Искам да й помогна. Ще се явя пред съдиите и ще викна…
Матийо Драйфус взе ръката на своята снаха, която беше силно възбудена. Помоли младата жена да седне и да го изслуша. Запали цигара, за да успокои и той нервите си, защото не беше толкова спокоен, колкото се показваше. С ръце зад гърба си, той се разхождаше напред-назад из стаята.
— Вярно е, че Жоржина действа по наше поръчение и че аз лично й дадох необходимите инструменти, които намериха у нея. Заловиха я, когато се опита да сложи ръка на важни писма от кореспонденцията, разменена между Естерхази и неговата любовница. Беше арестувана и днес ще бъде съдена за кражба, а може би и за нещо повече. Цялата тази работа, разбира се, е много печална и мисълта, че ние сме виновни за това, ужасно ме измъчва. Участта на Жоржина е занапред и наша и ако бъде осъдена от съдиите и света, ние ще продължим да я обичаме като сестра и ще й осигурим бъдещето по блестящ начин. Какво обаче бихме допринесли, ако се пожертваш и ти. Съкрушителни доказателства против Естерхази и неговата любовница не можем да дадем. Ще бъдем, следователно, обвинени като морални подбудители на кражбата, а тъй като името Драйфус е белязано вече във Франция, повече от сигурно е, че ще бъдем осъдени. Възможно е да бъдем дори хвърлени в затвора. А тогава моят брат ще бъде окончателно загубен. А също така, бихме изгубили надежда да намерим когато и да било Андре. Освен всичко — Жоржина ще бъде осъдена, и то може би по-сурово, като се разчуе, че е била във връзка със семейство Драйфус. Но за да отстраня и последното ти колебание за намерението, което имаш, ще ти покажа едно писмо, което момичето ни изпрати от затвора. Адвокатът Лабори, който е ангажиран да я защитава, ми го донесе.
— Писмо от Жоржина? — възкликна Херманса. — Дай да го прочета!…
Матийо Драйфус извади свита хартийка от джоба си и я разтвори. Тя съдържаше редове, написани с молив:
„Страдам неизразимо, но моите страдания и нещастия ще бъдат хиляди пъти по-големи, ако вашето име бъде замесено в моето дело. Съзнанието, че мога да се жертвам за вас и за благородния мъченик на острова е единственото нещо, което ме утешава и подкрепя. Заклевам ви, оставете ме на съдбата! Не искам да зная, че светът ще ме нарече крадла и че ще остана в затвора.
Дори и да бъда оправдана, не бих могла да бъда щастлива, защото… съществува само един човек, който искам да не ме счита за лоша, но него много малко го интересува моята участ.
И така, още веднъж се заклевам в името на Бога, че ще отричам каквато и да било връзка с вас, дори ако ще да дойдете да свидетелствате пред съда.
Една жертва е достатъчна!
Сбогом и останете с добър спомен за вашата нещастна
Матийо и Херманса се спогледаха трогнати.
— Какво благородно същество! — възкликна Матийо.
— А се говори — каза Херманса, — че в наше време благородните чувства са угаснали… О, не, те съществуват, особено сред обикновените хора. Матийо изгори писмото.
— Сега, Херманса — продължи той, — навярно няма вече да упорстваш с намерението си да се явиш в съда. Повярвай ми, това благородно момиче ни посочи истинския път. Не по-малко страдаме и ние, но трябва да потиснем болката и да помислим и за самите нас, за светата мисия, която ни предстои да изпълним — освобождаването на мъченика от Дяволския остров и възвръщане на неговата чест.
Дълбоко затрогнат Матийо напусна стаята и скоро след това Херманса го видя да излиза от къщата. Тя остана сама. Опита се да разсее мислите си, вземайки ръчната си работа, но напразно. Всичко е напразно. Херманса усещаше как с всяка минута се приближава фаталният час на Жоржина.
… Беше десет часа и четиридесет минути. Залата на съда се пълнеше от любопитни, които желаят да видят красивата крадла, за която вестниците така шумно пишеха. Девет часа и петдесет минути! Може би Жоржина вече е въведена в залата. Ах, как ли горят бузите й на подсъдимата скамейка, под погледите на толкова хора. Тя, честното и невинно момиче, проникнато от съзнанието, че се жертва и страда за други…
Херманса въздъхна дълбоко. Ръкоделието й падна от ръцете. Нейното благородно чувство се противеше при мисълта, че трябва да приеме жертва, която коства честта на едно човешко същество.