Под фигурката висеше бяла фирма, тясна и замърсена, с надпис „При веселия руснак“.
В двора на къщата имаше маза, в която дядо Карус държеше не само събраните дрипи, но му служеше и за жилище. Той отвори вратата на зимника. Тук бе на сигурно място. Старецът стигна до куп дрипи и се строполи задъхан от умора.
— Уф, какъв бяг беше! — измърмори той, без да изпуша Андре от ръцете си. — Чудно как тия песове не ме стигнаха и не ме разкъсаха на парчета. Но по-скоро бих загубил живота си, отколкото да пусна детето от ръцете си. Моето дете! Да, ти си мое момче. Гаспар Мурие няма вече да те вземе от мен. Ти оставаш при мен, при стареца, при дядо Карус.
Той погали косите на Андре.
— Уморен ли си, мили мой? Сигурно си се уплашил, малкия ми. Има стари разбойници, които се вцепеняват, когато ги хванат. Почакай да ти донеса малко мляко. О, ние не сме тъй бедни, както си мислиш, имаме си всичко, каквото ни трябва за едно хубаво дете.
Той изкачи стълбите, после извади от стария сандък тенекиен съд. Дядо Карус имаше коза.
— Ела, Моли — викна старият пияница, гледайки гърба на козата, — от днес те повишавам в чин дойка на този коронован принц. Ела да дадеш млякото си за Андре.
Седна на столче и издои козата.
— Ще си играеш с Андре, Моли i-продължи дядо Карус ставайки. — Ще бъдеш приятелка на нашето дете. Хей, че весело ще живеем… Ти, той и аз ще образуваме небивала дружинка. И през ум не ми минаваше, че на старини ще бъда така благодарен на провидението!… Колко е хубав животът!… Трябва само да го разбираш…
Като носеше предпазливо пълния съд с мляко, той се върна в мазето при Андре:
— Пий направо оттук — предложи Карус. — Сребърните прибори и чинии ги заех на един приятел… Нали е добро млякото?… Можеш всичкото да го изпиеш, Моли ще ни даде друго. Знам, че у онзи дурак Мурие не си пил мляко. Но сега ще бъде вече иначе, всичко ще се промени… Старият дядо Карус намери най-после на улицата нещо, което пълни сърцето му с радост. Сред тия дрипи и смет около мен ето и едно дете… едно сърце… едно сърце!…
Две големи сълзи се търкулнаха по подпухналото лице на дядо Карус. Като погледна детето, той видя, че то беше заспало.
— Мамо — шепнеше насън, — мила мамичко…
Андре спеше спокойно на дрипите, а до него стоеше дядо Карус и пазеше съня му.
Херманса беше отнесена в двора, където под грижите на лекаря дойде на себе си. Огледа се наоколо с разсеян поглед.
— Къде е?… къде… къде?… искам да го видя, да го притисна в прегръдките си.
— Кого?
— Моето дете, моето дете, ах, направили са от него крадец.
И пак припадна, разтърсвана от въздишки. С голяма мъка лекарят узна коя е и къде живее.
Нещастната жена беше обзета от истеричен припадък. Тя беше откарана вкъщи с файтон.
14.
В това време делото бе започнало. Съдът беше в пълен състав. Председателят, прокурорът, заседателите, всички влязоха точно в десет часа и заеха местата си сред всеобщото мълчание. На масата, пред скамейката на обвиняемите, която беше още празна, стоеше защитникът Лабори. Изразителната му глава с интелигентно лице покрито с руса къса брада, беше наведена над документите. На скамейката за свидетели стоеше госпожа Буланси, която привличаше всеобщото внимание. Беше в скъп строг тоалет, а лицето й бе покрито с гъст воал. До нея стояха почти всичките й прислужници, които трябваше да свидетелствуват по какъв начин са видели Жоржина заловена на местопрестъплението. Присъстваше и полицаят, когото госпожа Буланси беше повикала от улицата през нощта и който по пътя направи безсрамни предложения на Жоржина.
Всички свидетели бяха от страна на обвинението, а защитата нямаше никакви.
— Да се въведе обвиняемата — разпореди властно председателят на съда. Портиерът изчезна в една от съседните стаи и след малко се появи с обвиняемата.
Шепот на възхищение се разнесе из залата. Красотата на Жоржина привлече погледите. Това момиче би могло да послужи за модел на художник или скулптор, който иска да извае тип на мъченица.
Изправена и примирена, тя се приближи грациозно до скамейката на подсъдимите. Гледаше с ясен и искрящ поглед. С една дума, от цялото държане на момичето вееше завладяващо спокойствие.
С леко движение на главата тя поздрави защитника си. Когато погледът й докосна елегантната фигура на госпожа Буланси, лицето на Жоржина придоби израз на дълбоко презрение. Служителят я придружи до скамейката на обвиняемите, пред която тя застана права. Погледна спокойно към тия, които щяха да я съдят. Председателят оправи златните си очила, хвърли бърз поглед към книжата, които лежаха пред него, и започна разпита.