— Обвиняема, наричаш се Антоанета Лемур?
— Да.
Председателят хвърли остър поглед към нея.
— Трябва да забележа — каза той, — че още първото „да“, с което отговори на съда, по всяка вероятност е неистина. Има някои и други указания, че не Антоанета Лемур е истинското й име, а че тя го е заела с единствена цел да се промъкне в къщата на госпожа Буланси. Какво ще възразиш на това обвинение?
— Искам да отговоря — изрече Жоржина твърдо, — че не съм се промъквала, а бях ангажирана по всички правила като камериерка на госпожа Буланси.
— Не се мъчи да отклоняваш прекия отговор на моето запитване. Въпросът, на който трябва да отговориш, е: наричаш ли се наистина Антоанета Лемур. Да или не?
— Е, добре, не!
— Виждаш ли, че започна с потвърждаването на една неистина. Как е истинското ти име?
— На този въпрос отказвам да отговоря.
— Навярно защото имаш мотиви да криеш името си…
Прокурорът стана.
— Почти положително е — каза той, — че имаме работа с личност, която има повече присъди. Исках само да отбележа, че следствието положи всички усилия да открие истината по отношение на името и произхода на обвиняемата, но за нещастие всички усилия останаха безплодни. В списъка на престъпниците и подозрителните личности в Париж образът на обвиняемата не се намира. Това обаче не противоречи на предположението, че обвиняемата е била вече осъдена някъде другаде във Франция. Във всеки случай, щом крие името си, това значи, че има мотив, който я кара да скрива истинското си име, за да не узнаем миналото й. Съдебните заседатели одобриха с глава.
— Не желаеш ли по тоя начин да облекчиш положението си чрез признание, доказващо покаянието ти — запита председателят. — Държиш ли да не откриваш истинското си име?
— Да — отговори Жоржина решително.
— Добре, ще понесеш последиците на упоритостта си.
В този момент се случи нещастие. Един от заседателите, един старец, който още от заранта се чувстваше зле, припадна. Трябваше да го вдигнат и изведат от залата. След няколко минути съобщиха:
— Заседателят Ролер се разболя ненадейно и не може да присъства при разглеждане на делото.
— Добре — реши председателят. — Повикайте друг заседател. Да дойде Леон Бернард!
Обвиняемата трепна. Сякаш и последната капка кръв изчезна от лицето й. Тя се хвана с две ръце за скамейката. Хвърли поглед като обезумяла наоколо. Новият съдебен заседател влезе в залата.
При вида му, Жоржина загуби всяка надежда, че е възможно да има в Париж двама души със същото име… Това беше наистина Леон, нейният доскорошен любим… Значи той щеше да бъде нейният съдия! Той трябваше да се произнесе върху виновността й и да узнае, че тя е крадла и че е била в затвора. Сърцето й се сви и трябваше да събере цялата си душевна сила, за да се овладее и да не заплаче. Той, единственият човек на света, пред когото би искала да скрие този срам… О, колко пъти се моли тя на Бога, откакто беше в затвора, Леон да не узнае какво се бе случило с нея! А се случи тъкмо онова, от което най-много се опасяваше!
— Дали ще я познае?
Със затаено сърце тя погледна към заседателите. Леон Бернард зае мястото си и без особено смущение спря погледа си върху нея. Не, той не я позна.
Боядисаната й черна коса я беше променила почти неузнаваемо.
Разпитът продължи. Все по-неблагоприятно се развиваше той за нещастната Жоржина. Фактът беше потвърден не само от госпожа Буланси, но и от всички нейни прислужници. Всеки слуга свидетелства с чиста съвест, че е видял през оная нощ камериерката, хваната на местопрестъплението. Същите показания даде и полицаят, който арестува обвиняемата.
— Намираше ли се някаква голяма сума в чекмеджето? — запита председателят госпожа Буланси.
— Да, двадесет хиляди франка.
Госпожа Буланси лъжеше. И лъжеше без стеснение, въпреки че се беше заклела да казва само истината. Интересът й диктуваше Жоржина да излезе обикновена крадла, която е искала да присвои парите.
Сега обаче, стана защитникът Лабори.
— Моята клиентка твърди — каза той, — че в това чекмедже са се намирали само писма и че от тях тя е искала да вземе само едно.
Буланси побледня. Преди да положи клетва, трябваше да си вдигне воала. Публиката забеляза не без учудване белега по лицето й.