Тя се клатушкаше като пияна докато стигна до вратата. Но тук се спъна в трупа на своето дете. Наведе се и вдигна малкото телце, скри го под мантото си.
— Ще имаш поне прилична гробница, бедно мое дете — пошушна тя и за първи път от дълго време очите й се изпълниха със сълзи. — Сама ще те заровя в гората под някое дърво. Там ще спиш в покой. Когато те родих, душата ми не беше така пропаднала. В нея живееше още доброто чувство. Не познавах още ужасните престъпления и грозните грехове, които сега изпълват живота ми.
Тя се спря на вратата, обхваната от болка, и стисна силно детето до гърдите си. Внезапно се закикоти като луда.
— За пари и богатство дойдох, а сега си отивам с един труп в ръцете.
Хвърли се пъргаво към вратата на коридора.
— За Бога, какво се случи? — опита се да разбере Нощната птица, когато видя Помпадура така неспокойна. — Стори ми се, че чух някой да пъшка, задушавайки се… О, всичко беше ужасно…
— Нищо особено не се е случило, говедо мръсно — викна Помпадура. — Струва ми се, че старата умря, това е всичко.
— Умря? — викна жената през плач.
— Защо крещиш? Ти няма ли да умреш някога? Не беше ли вече много стара Казота? Сега слушай. Ако ти мине през ум да кажеш някому, че съм била тук само една дума, ще те уловя за гърлото и ще те повлека в полицията. Знаеш, че там ми минава думата.
Когато Нощната птица чу за полицията, започна да трепери.
— Няма да кажа нищо — отговори тя. — В никакъв случай няма да продумам.
— Закълни се — заповяда й.
— Заклевам се!
Дъщерята на Казота направи знак на благодарност. Извади от джоба си малко портмоне и понечи да го даде на жената. Но последната се отдръпна уплашено назад.
— Не искам пари — промълви тя вдигайки ръцете си. — Не приемам от вас пари, не приемам от вас…
— Тогава мисли за клетвата си — процеди Помпадура и забърза по стълбите.
На вратата спря за момент. Скри портмонето в джоба си и покри лицето си с гъстия воал. После протегна ръка към дръжката. Но в този момент някой отвори вратата отвън.
17.
Буланси се озова срещу двама души. Само един поглед й беше достатъчен, за да познае и двамата при светлината на лампата. Единият беше доктор Бургер, когото тя познаваше от клиниката, а другият — кръвта й се смрази във вените — беше Матийо Драйфус, нейният смъртен враг. И тези хора идваха в къщата на майка й.
— Предателство! — Това подозрение избухна в душата й и я прониза с мълниеносна бързина. — Старата възнамерявала да ме издаде! Ха-ха, вървете, вървете! Аз ви изпреварих. Със същата ръка, с която я задуших, задуших и всички тайни, които щяха да излязат от устните й! Напред, Матийо Драйфус, бързай, там горе те очаква един бездушен труп!
Всичко това мина през ума й за миг. После мина пред мъжете и излезе на улицата. За момент изглеждаше като че ли Матийо Драйфус искаше да издърпа воала от лицето на надменната дама. Но Бургер го хвана под ръка и го дръпна в къщата.
— Това беше тя! — викна Матийо. — Вътрешен глас ми казва, че е тя.
— Коя? — запита лекарят.
— Жената с белега — отвърна Матийо свръхвъзбудено, — мизерната жена, която отвлече нашия Андре. През воала й познах грозния белег, с който е белязана.
— Сънуваш, брате мой — поклати глава младият лекар. — Във възбудата си взе да виждаш призраци. Как може да дойде тук, в тая къща? Какво може да търси тук?
— Тя е дъщеря на Казота. Знам, научих за това от сигурно място. Остави ме да я догоня. Искам да ми каже къде държи скрито нашето дете.
— Напразно би хукнал сега подир нея. Няма да я намериш. И после, тя без друго е взела мерки да се защити. Само един неин вик е достатъчен да вдигне цялата улица на крак. Ела по-добре да се качим горе при умиращата, да чуем нейните открития.
Матийо разбра, че спътникът му има право и че нямаха време за губене, ако искаха да заварят жива старата. Те изкачиха тъмните стълби и влязоха в стаята на болната. Матийо почувства, че го побиват тръпки на погнуса, като че ли цялата тая грешна, стара и мръсна къща щеше да се срути върху него.
— Спи ли още? — запита лекарят Нощната птица, която имаше уплашен вид.
— Не знам — отговори тя. — Лежи така от доста време и не мърда… Страхувам се…