Не беше минал и четвърт част, откакто стоеше на прозореца и съзря един човек с чувал на гърба. Тъй като брадата и дрехите му бяха покрити със сняг, тази фигура й напомни образа на Дядо Коледа. Без друго този Дядо Коледа беше доволен, защото пееше най-безгрижно весела песен.
— Дядо Карус! — викна изведнъж Нощната птица, — за Бога, дядо Карус, почакай малко.
Старикът спря и погледна към прозореца.
— Бе дяволе ти ли си, Нощна птицо? — викна той.
— Какво правиш толкова късно в къщата на Казота? Как е старата?… Да не би…
— Умря! — прекъсна го жената. — Лежи тук мъртва и е страшно да я погледне човек! Умолявам те, дядо Карус, ела горе и остани да я пазим двамата. Страх ме е до смърт сама.
— Да те е страх сега от Казота, когато не може нищо лошо да ти направи? — изхихика той. — Не мога да остана с теб цяла нощ. Имам гост вкъщи и макар че сега спи блажен сън, не мога да го оставя дълго време сам. Чудиш ли се, Нощна птицо, като чуваш, че дядо Карус има някого при себе си на стари години?
— Да не е някое момиче, което ти готви и чисти къщата?
— Не, едно момче — усмихна се щастливо старикът. — Но почакай все пак, ще дойда при теб за малко. Ужасно е студено навънка. Откакто не пия повече от три ракии на ден, ми е ужасно студено.
След минута старикът влезе в стаята. Остави в един ъгъл чувала си, изтърси се от снега, после се приближи бавно, сякаш някой спеше в стаята. С калпак в ръка, той загледа мълчаливо обезобразения и отвратителен труп на Казота. Лицето му потрепера от гледката.
— Значи наистина е мъртва — измърмори той. — Остани спокойна Казота, ти прескочи трапа, над който ние едва сега си упражняваме краката. Познавах те, когато беше още млада и хубава… ти беше тая, която ме тласна по пътя на престъпленията… Знаеш ли ти, Казота, колко безумно те обичах?… Ах, колко време изтече оттогава? Ти беше красива, румена, с черни къдрици, а аз — беден чудесен работник, кротък като агне. Заради теб, за да ти доставям удоволствия, напуснах честния свят и се залових с кражби. После ти си взе друг. В деня, когато се венча, аз се напих за първи път като говедо и тръгнах по пътищата залитайки. Не, не ти искам сметка, Казота, искам да ти кажа спокойно: „Прости“.
Той се огледа наоколо и когато видя, че Нощната птица стои подпряна на прозореца, коленичи бързо до мъртвата и целуна сивите й коси, които падаха по челото й. После повика жената и я накара да му разкаже как е умряла Казота.
Когато тя спомена името на Матийо Драйфус, той започна да трепери и запита неспокойно:
— Каза ли му нещо старата за едно дете?
— Струва ми се, че искаше да му каже, но не успя. Умря като кокошка, на която й извиват шията.
— Тъй, тъй — измърмори дядо Карус, после се обърна и продължи мислено. — Толкова по-добре, неговите родители загубиха следите му. Какво би станало с мене, ако ми отнемат детето. Не бих го дал за нищо на света. Жалко е, че не съм богат, тоест нямам по-голяма сума. Бих заминал от Париж и бих го отгледал някъде на село, да стане честен човек. Жалко… жалко… издума той силно.
— Знам, какво искаш да кажеш, дядо Карус — каза Нощната птица, — мислиш, че е жалко Казота да бъде заровена с тази хубава черна копринена рокля. Виждаш ли, това беше неин каприз и трябваше да й обещания, че ще й изпълня желанието.
Дядо Карус едва сега забеляза колко богато беше облечена старата. Той се вгледа внимателно в роклята, попипа скъпите й копринени дантели, с които беше гарнирана.
— Нощна птицо — каза той замислен, пощипвайки брадата си, — наистина ще бъде жалко да я заровим с тази ценна рокля, която би могла да се осребри на пазара. Коприната не се яде от червеите, това се знае, а когато дяволът я изгори, няма нужда да бъде облечена в коприна. Дрипите са си дрипи, драга Казота — обърна се той сега направо към умрялата, — и само дотолкова имат цена, доколкото ги носим тук на земята. Там долу всички сме една дрипа. Това трябва да разбереш и ти. Остави на мен своята рокля, ще ти дам друга в замяна. Тъкмо днес избрах една от един дворен боклук. Окъсана е, наистина, много е окъсана и никоя просякиня не би поискала да я вземе, но за тебе ще бъде хубава. Ела, Казота, да я сменим.
При тия думи той извади от чувала стара, синя като небето рокля. Нощната птица отначало не искаше да се съгласи с тази смяна, дори отблъсна ония три франка от страна на Дядо Карус като неин дял от печалбата. Но накрая и тя се убеди, че така е по-добре. Помогна Карус да съблече мъртвата и да я облече в синята окъсана рокля.
Старецът зави грижливо копринената рокля.