Те се отправиха към една от отделните стаи. Пати дьо Клам влезе пръв. Но когато Бернард поиска да го последва, усети, че някой се докосна до рамото му. Той се обърна учуден. Пред него стоеше доста възрастен, елегантно облечен господин, когото той виждаше за пръв път.
— Господине мой — каза последният, — намирате се в положение, в което се нуждаете от верен приятел. Виждам, обаче, че сте сам. Предлагам услугите си да ви асистирам и ако работите стигнат до дуел, да ви служа за свидетел. Същевременно трябва да обърна вниманието ви, че имате разправия с противник, който познава само езуитския принцип: целта оправдава средствата. Бъдете внимателен и ми разрешете да направя нещо за вас. Двама души виждат по-добре от един… Аз съм нотариусът Пиер Натузиус.
— А аз се наричам Леон Бернард. Благодаря ви за предложението. Приемам го.
Двамата мъже влязоха в отделната стая. Пати дьо Клам се усмихна злобно, когато Леон му представи нотариуса като свой свидетел.
— Навярно това не е обикновен случай — каза си той. — Човекът, когото Естерхази обиди така тежко, отказвайки да изпълни обещанието, дадено на неговата дъщеря, сигурно е част от съзаклятие от по-рано. Да бъдем следователно двойно по-внимателни!
Разговорът беше къс. След като Пати дьо Клам разбра, че Леон Бернард е собственик и запасен поручик, каза:
— Ще признаете, господине, че обидата, която нанесохте на моя приятел, може да бъде измита само с кръв.
— Признавам — поклони се с достойнство Леон — и добавям, че обиждайки граф Естерхази публично, имах тъкмо това намерение.
— А! Признавате, значи, че мразите графа?
— Нещо повече, господине, ненавиждам го. Но да се върнем на въпроса.
— Щом като работите са такива, всичко е много просто — заяви доволен Пати дьо Клам. — Дуелът трябва да се състои.
— Обезателно.
— Като обиден, графът избира пистолета.
— Напълно съм съгласен.
— При размяна на изстрели, петнадесет крачки разстояние, с право да се напредне пет крачки.
— Прекрасно.
— Колкото за времето…
— Ако желаете, може да стане още сега.
— Невъзможно. Трябва да се снабдим с оръжие и да повикаме лекар.
— За доктор ще се погрижа аз — намеси се Натузиус.
— А ние ще се погрижим за оръжието — прибави Пати дьо Клам.
Натузиус сбърчи чело, но Леон избърза:
— С всичко съм съгласен. Изберете часа и мястото.
— Утре заран в шест часа в Булонския лес при ясеновата горичка.
— Прието.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви кажа довиждане. Запазването на пълна тайна без друго е от само себе си понятно.
Пати дьо Клам се поклони и напусна стаята. Той отиде в малкото кафене наблизо, където Естерхази го очакваше, за да му съобщи резултата.
— Тъй, значи, моят бивш тъст е забъркан в тая работа — възкликна черният майор през смях. — Навярно той е подтикнал този господин Бернард, за да си отмъсти. Е, добре, нека заповяда. Имам достатъчно сини зърна и за двамата. Нека видят и те, че не напразно бях считан във всички полкове за най-добрия стрелец.
После поръча шампанско. Пати дьо Клам го посъветва сериозно да се прибере вкъщи и да почине някой и друг час. Но Естерхази не искаше да знае.
— Ще пием цяла нощ — отсече той, — после ще се изкъпем и ще отидем в Булонския лес, за да изгорим кожуха на онзи господинчо. Рядко удоволствие е, приятелю, да се дава от време на време по някой добър урок на тези цивилни. На мен това ми доставя същото удоволствие, както и ловът на зайци.
Пати дьо Клам му напомни, че трябва да се снабди с револвери.
— Да, ще трябва да се отбием за малко у дома. Имам достатъчно пистолети и можеш да бъдеш уверен, приятелю, че ще съумея да си избера между тях.
Странна усмивка придружи думите му. Натузиус и Леон Бернард останаха също известно време заедно.
— Размислихте ли добре какво ще направите — запита нотариусът. — Излагате живота си на опасност.
— Не съм невръстно дете — отговори Леон, донякъде засегнат — и не желанието ми да искам дуел или пък да правя сензация, ме принудиха да предизвикам Естерхази.
Натузиус стисна горещо ръката на младежа.
— Не тълкувайте превратно думите ми — помоли той. — Представете си, че ви говори собственият ви баща, покойния Бернард. Откакто узнах как се казвате и кой сте, от този момент зная, че върша добро като ви асистирам. Бях адвокат на покойния ви баща и съм му спечелил много дела. Сега желая да бъда в помощ и на сина. Но признавам, че баща ви никога не е бил замесвай в такава компрометираща афера като вашата…
— Компрометираща афера? Така ли наричате вие един честен дуел?…
— Един честен дуел навярно не. Но кой ви каза, че ще бъде честен? Вие не знаете, не подозирате дори на какво е способен вашият противник, този Естерхази.