Пати дьо Клам извади от джоба си златен часовник и хвърли неспокоен поглед върху него.
— Шест без четвърт — каза той. — Имаме на разположение още петнадесет минути. Но ти имаш много уморен вид, приятелю. Щеше да сториш много добре, ако се беше вслушал в съвета ми да полегнеш малко.
Естерхази се изсмя гръмко. Този смях издаваше добитото от шампанското настроение, с което се наливаха до разсъмване. С известна загриженост Пати дьо Клам забеляза, че приятелят му, макар и да не беше пиян, все пак беше замаян. Движенията и походката на черния майор издаваха известна несигурност.
— Да си бях легнал? — възкликна Естерхази. — Нима се нуждая от сън, за да мога да улуча някого със сигурност!
— Но ще ти трепери ръката!
— Дори и да ми трепери, пак ще улуча! Уверявам те, че единият от трите куршума на пистолета ми ще прониже сърцето на наглия ми противник.
— Ако той те улучи още при първата размяна на изстрели?
— Ха-ха! Невъзможно е. — Черният майор се изсмя иронично. — Дори да стоя пред носа му пак няма да ме улучи!
— Съжалявам, обични ми приятелю, че се намираш в състояние, в което не знаеш какво твърдиш.
Естерхази засука самодоволно мустак.
— Прости, скъпи друже — продължи да се подхилва той. — Зная какво говоря. И понеже си ми най-добрият приятел, ще ти обясня всичко.
Той хвана под ръка Пати дьо Клам, поведе го към дънера на едно дърво и седнаха заедно върху него. После му пошушна на ухото с интимност, свойствена на хора в пияно състояние:
— Между нас двамата няма никакви тайни. Аз зная вече достатъчно работи за теб и ти не по-малко за мен, обични ми майоре. Няма да се издадем един друг…
— Не — увери го Пати дьо Клам. — Докато бъдем заедно, Драйфус няма да се върне от Дяволския остров, нито пък Пикар от африканските пустини!
— Браво, харесва ми да говориш така — викна възторжено черният майор с тежък език в устата. — А сега да ти кажа и аз моята тайна.
Той отвори кутията с пистолетите. Бяха два — с дълги цеви, изглеждаха нови и добре изработени.
— Това са оръжия, които купих неотдавна в Мадрид — обясни Естерхази на ухото на приятеля си. — Законът, наистина забранява фабрикуването на подобни оръжия, но за будни хора законът в някои страни е само каприз. Тези оръжия са направени специално, за да се очисти някой враг от света, без да излагаш живота си и на най-малкия риск.
— Как е възможно — удиви се Пати дьо Клам.
— Погледни тук — посочи Естерхази единия от пистолетите, — поразгледай това оръжие и ще видиш, че нищо не може да се познае. Без дефект е, нали?
— Така изглежда — отговори майорът след като прегледа оръжието.
— Сега прегледай другото… — С тези думи графът подаде другия пистолет. — И той изглежда съвършен… Нали? Е, добре, приятелю мой. Това оръжие, наистина няма никакъв недостатък, освен това, че не струва пукната пара в ръката на оня, който стреля с него. Защото — сега черният майор говореше шепнешком — погледни, щом като спусъкът се дръпне, се чува гърмеж и се вижда дим, но куршумът не излиза от цевта, а минава по друга цев, където чрез специални способи остава.
Пати дьо Клам побледня.
— Господин Бернард ще го има в ръката си — продължи Естерхази. — Това е моя работа. Тук има само една кукичка по средата, но аз си разбирам от работата…
— Нима в никакъв случай куршумът не може да излезе от цевта?
— Невъзможно! Винаги остава в успоредната цев. В такъв случай няма значение, че си пийнах малко повече от обикновено. Аз, приятелю, все пак ще бъда победител. И кръвта на това цивилно куче, което посмя да ме обиди, ще ороси снега! Никой не може безнаказано да ме обиди и не желая нищо друго, освен да поваля на земята и Матийо Драйфус, както и неговия днешен съюзник.
Естерхази постави отново оръжията в кутията.
По пътеката, която водеше към ясеновата горичка, идваха трима мъже: Леон Бернард, Натузиус и доктор Бургер. Младият лекар носеше със себе си подвижна аптечка. Взаимните поздрави бяха много хладни. Вдигнаха само леко шапките. Натузиус и Пати дьо Клам извадиха часовниците. Оставаха само още четири минути до шест часа.
— Да започнем — предложи нотариусът.
Бургер, за да избегне препоръките, се отдръпна веднага към дънера, на който преди малко седяха двамата офицери. Той отвори кутията и приготви медикаментите.
Двамата противници заеха позициите си. Между тях отбелязаха точно петнадесет крачки.