— Да се опитаме съгласно обичая да помирим двете страни — изрече формално Пати дьо Клам.
— Господин Бернард се противопоставя решително на всякакъв опит за помирение — отсече Натузиус бързо.
Пати дьо Клам сви рамене. Двамата противници се измериха с погледи, пълни с презрение и омраза.
— Добре, тогава да им дадем оръжията — реши Пати дьо Клам.
В същия момент Естерхази напусна мястото си и взе кутията с пистолетите.
— Избирайте вие — каза той — протягайки кутията отворена към Бернард.
— Разрешете на мен да избера заради моя приятел — намеси се нотариусът. — Имате ли нещо против?
— В никакъв случай.
— Но ако ми позволите — добави Естерхази с хитър поглед, — желал бих да отстъпите това оръжие на мене — и посочи към пистолета, от който куршумът никога не излизаше.
— Защо! — запита Натузиус объркан.
— Свикнал съм с него…
— В този случай — забеляза нотариусът, без да удостои своя бивш зет дори с поглед — като честен човек би следвало да се откажете от това оръжие. Или желаете да имате предимство над неприятеля си?
Черният майор хвърли скрит победоносен поглед към Пати дьо Клам. Този поглед казваше: „Не ти ли казах, че ще изиграя тези простаци?“
И наистина ги беше изиграл. Без да подозира нещо, Натузиус взе безвредното оръжие и след като го прегледа и го намери добре заредено, го подаде на Леон.
— Мери се точно — прошепна му той — и не прощавай на неприятеля си, защото и той навярно няма да ти прости.
Пати дьо Клам също размени набързо с Естерхази няколко думи. Нито един от авторите на тази драма не забеляза, че клоните на близкото дърво в същия момент бяха леко отстранени.
Едно слабо лице, обезобразено от тежки страдания, се показа и отправи светещите си очи, пълни с ужаса на лудостта, към граф Естерхази. Това беше женско лице, с къдрави плитки в пълно безредие.
Секундантите се отдалечиха. Те бяха гърбом към мястото, където се появи това видение.
Пати дьо Клам извади бяла кърпа и я вдигна.
— Дайте знак, господине — обърна се той към Натузиус. — Когато произнесете „три“, ще вдигна кърпата и противниците ще стрелят.
— Готови ли сте? — запита нотариусът.
— Готови — отвърнаха едновременно противниците.
В този момент жената между дърветата направи крачка напред. Покрита с дрипи, с голи и сухи ръце, протегнати напред, тя се приближи едва чуто до черния майор, който не подозираше, че се намира зад гърба му. Натузиус извика:
— Едно.
Направи малка пауза, докато противниците вдигнаха оръжията си.
— Две!
Противниците се прицелиха. Виждаше се, че и двамата бяха възбудени. Ръката на Естерхази трепереше.
— Три!
Пати дьо Клам в същия миг размаха кърпичката.
— Дяволе! Дяволе! Продадох ти душевното си спокойствие, върни ми го!
Жената в дрипи скочи с див вик и се впи в шията на черния майор. Сякаш тигрица се беше хвърлила на гърба му, за да го задуши.
Два изстрела отекнаха, без да последва никакъв ефект. От револвера на Леон излезе само дим, а оръжието на Естерхази се отклони под тежестта на лудата… Куршумът мина над главата на противника.
— Дай ми писмата! — кресна лудата. — Няма да го погубиш… ще живее… ще бъде свободен… той е бащата на детето ми… сто хиляди франка… продадена… продадена!
Обзета от ярост, жената викаше с ужасяващ глас. Същевременно тя беше стиснала гърлото на графа с ръце и впи ноктите си в кожата му. Натузиус и Пати дьо Клам се притекоха на помощ. Но преди да стигнат до него, Естерхази успя да се освободи от ръцете на побеснялата жена. Той стана по-бял от снега в краката му. За момент се вгледа в лудата като в призрак, който му се яви ненадейно. А жената започна сподавено да се смее и правейки разбъркани поклони, викна:
— Хехе! Позна ли ме, спомняш ли си за часа, когато с пари купи душевното ми спокойствие… Кажи, черни майоре, днес си без маска.
— Клаудина Лорет — измънка Естерхази.
Пати дьо Клам веднага разбра, че това ще е някаква тъмна работа между дрипавата жена и неговия приятел и реши да сложи край на тази сцена, която можеше да вземе по-сериозен характер.
Той извади бича си изпод пелерината.
— Махай се оттук! — приближи се плътно до лудата. — Изчезвай, защото ей сега ще те сгрея здравата. Лудата обърна спокойно гръб.
— Удряй, удряй — изгледа го, — заслужавам да бъда бита с.бич, защото предадох човека, когото обичах, но този тук ме изкуши, той ме подведе. — Е, черни дяволе, кажи, кажи, не е ли вярно?
— Тя е луда — разтрепера се Естерхази, — шибни я с бича, Пати, иначе не можем се отърва от нея…