— Благодаря, имаме всичко, което ни трябва. Последва студено сбогуване и Натузиус, доктор Бургер и Леон Бернард се отдалечиха. Младият мъж спокоен и замислен прие мълчаливо приветствията на придружаващите го.
— Не можах да постигна целта си — отрони той, — не успях да очистя от лицето на земята този подлец.
Когато стигнаха в града се разделиха. Леон забърза към къщи, за да унищожи писмата, които беше написал през нощта.
— Къде ще отидем сега, това знаем и без да го кажем — обърна се Натузиус към лекаря, когато останаха двамата.
Бургер кимна:
— При Матийо Драйфус, нали? Елате, господин нотариус.
Бургер даде на файтонджията адреса.
21.
Матийо Драйфус беше в работната си стая, когато двамата мъже влязоха при него. Погледна ги учудено и въпросително. Още нямаше осем заранта. Какво можеше да означава това утринно посещение на доктора? А особено пък посещението на нотариуса Натузиус — един човек, когото познаваше само по име.
— Появява се вече светлина, Матийо — възкликна доктор Бургер. — Невинността на твоя нещастен брат ще бъде доказана с помощта на Бога.
— За Бога, какво се е случило?
— Спомняте ли си — оживи се лекарят, — че оная стара престъпница Казота на смъртното си легло ви беше пошепнала едно име: Клаудина Лорет?
— Спомням си много добре и дори зная какво означава това име за моя брат.
— Значи, знаете, коя е била Клаудина Лорет?
— За нещастие, тя беше любовница на брат ми и имам доказателства, че за да си отмъсти, се съюзи с неговите врагове…
— От нея са били купени някои писма, не е ли така? — запита Натузиус.
— Възможно е, дори е много вероятно.
— Но ако тази Клаудина Лорет би свидетелствувала, че тези писма са били използвани в разбирателство с враговете, на капитан Драйфус, за да го погуби, ако тя би декларирала пред съда и би открила името на този, с когото е сключила тая подла сделка, тогава…
— Тогава пленникът от Дяволския остров би бил свободен! — ентусиазира се Матийо. — Тогава неговата чест би била реабилитирана.
— Но — добави той печално — това едва ли ще стане някога. Клаудина Лорет изчезна и кой знае дали не е и умряла. Тя е единствената свидетелка, която би могла да разобличи заговора, устроен срещу моя брат.
— Тя не е мъртва! — не издържа и викна Бургер. Матийо трепна. Тази вест го възбуди силно:
— Клаудина Лорет е жива?
— Жива!
— И знаете ли къде се намира?
— Тя е в Париж. Ще я издирим, ще я намерим. В присъствието на няколко свидетели, тя хвърли в лицето на черния майор следните думи: „Убиецо на Драйфус, бъди проклет!“
В този момент вик долетя от прага на съседната стая.
Херманса беше чула целия им разговор. Сега тя лежеше в безсъзнание до вратата. Новата надежда й беше отнела последните сили.
Дуелът между граф Естерхази и Леон Бернард не останат скрит. Кочияшите или приятелите на майора, а възможно е и сам Натузиус или докторът да са изтървали някоя и друга дума. Кой знае? Подобна мълва като че ли пада от небето. И особено лесно стига до пресата. Някой любопитен репортер навярно дочул нещо за дуела, веднага написва интересна статийка и я поднася на първия попаднал вестник, където му се заплаща добре, защото майор Естерхази беше личност, добре позната в Париж. Достатъчна беше една сензационна статия с многообещаващото заглавие: „Граф Естерхази, майор от Генералния щаб, смъртно ранен на дуел!“
Естествено, по-голямата част от читателите оставаха безразлични към подобни новини. Но в един парижки дом тази новина предизвика неописуема възбуда и ярост. Това беше къщата на госпожа Буланси. Любовницата на черния майор имаше привичка да пие чая си към шест часа докато изпушеше една цигара и прочетеше вестниците.
Тази вечер тя постъпи както всякога. Но едва беше хвърлила поглед върху вестника и подскочи с вик на ужас.
. „Граф Естерхази ранен смъртно на дуел!…“
Известно време госпожа Буланси остана като замаяна. Тя затрепера с цялото си тяло и дълго не можа да дойде на себе си. Мъжът, когото обичаше, е смъртно ранен!… А тя не беше до него, нито пък знаеше каква опасност е надвиснала над главата му! Ах! Кое е съществото, с което той сега споделя всичко — и щастие, и болки?… Сред състраданието й изпъкна като призрак ревността.
— Онази проклета циганка — процеди тя през зъби — сега навярно е до възглавницата му. Тя се грижи за него, тя му охлажда челото… Но ще я прогоня оттам, от онова място, което принадлежи само на мен!
Тя удари гневно с крак по пода. Любовта й към Естерхази избухна с още по-голяма сила. Очите й се изпълниха със сълзи. Тя плачеше, защото мислеше, че любимият й е застрашен от смъртта, беше засегнато единственото й човешко чувство.