Арабинът поглади, усмихвайки се, черната си лъскава брада.
— Полковник Пикар — каза той с мелодичен глас, — е наистина мой враг и от месеци насам ние воюваме с всички средства. Възможно е той да ме победи, а може би аз него — това знае само Аллах. Но полковник Пикар е човек благороден, уважавам го, макар че е мой враг. А вас, неговата годеница, приветствам с добре дошла. Подслонете главата си спокойно до утре в нашите палатки.
— Благодаря ви, хиляди пъти ви благодаря, благородни Абдулах.
Лучия стана.
— Само един миг — помоли Абдулах Лъва. — Казахте ми, че този човек, този фелдфебел от френската армия ви е измамил, че децата на пустинята са сключили мир с французите?
— Така е, велики Абдулах, но. не мога да си обясня какво е било намерението му. Намерих го почти в безсъзнание в пустинята, нахраних го и го напоих. Не мога да разбера защо вместо благодарност той поиска да ме погуби.
— Хищни зверове обитават човешката душа — промълви вождът. — Те разкъсват, за да бъдат разкъсани. Миролюбивият пътник не е сторил нищо на пумата, но все пак тя го разкъсва… По челото на този човек чета лоши мисли. Той е поискал да ви вкара в клопка, но не успя. Нека умре, обесете го на първото палмово дърво!
До този момент Равелак стоеше спокоен, защото прекрасно знаеше, че има сигурно оръжие в ръцете си, за да се спаси. Но когато чу да се произнася смъртната му присъда, подскочи като ужилен и приближавайки се, пошушна гневно на Абдулах:
— Великият шейх заповядва да ме обесят. Можете да го извършите, защото животът ми е във вашите ръце и можете да сторите с мене каквото поискате. Но да не се чудите, ако утре заран всички около вас паднат от вражески куршуми и едва тогава да си спомните за лекотата, с която сега ме осъждате. Тогава, когато лично“ вие загинете като един обикновен престъпник. Аз пресякох пустинята, излагайки се на най-големите опасности, само за да ви предпазя от смъртта на безчестието, а вие заради няколко женски сълзи ме изпращате на бесилката като се обричате сам заедно с всичките си хора на гибел.
Абдулах Лъва трепна.
Той даде знак на хората, които бяха скочили върху Равелак, да се отстранят.
— Оставете ме насаме с този човек — заповяда, — а това момиче ще заведете в палатката на Павловна и ще й кажете, че оставям тази французойка под прекия й надзор.
Нарежданията на Абдулах бяха изпълнени веднага.
Щом като вождът остана насаме с Равелак, той взе блестящия си ятаган от килимчето, където лежаха снаряженията. Ръката му стисна силно дръжката на оръжието, украсено със скъпоценни камъни. Със светкавична бързина описа полукръг с ятагана над главата на Равелак. — Принадлежиш на смъртта, французино — озъби се на престъпника, който треперещ се беше свил. — Главата ти ще се търкулне в краката ми, ако лъжеш. Но царски ще те възнаградя, ако ми направиш ценна услуга. Сега говори! Какви вести ми носиш?
— Нося ви, велики шейх — отговори Равелак, — вестта, че ви грози смъртна опасност. Полковник Пикар с войските си тръгна насам, иска да нападне оазиса Голеб през нощта, така че нито един от вас да не може да се спаси.
Абдулах Лъва не издаде вълнението си.
— Кой път поеха французите? — запита той.
— Ако тръгнете през нощта, ще ги срещнете & теснината Ел Сур. Там бихте могли да ги обградите и изколите до крак.
Арабинът поглади замислено брадата си. Неговият презрителен поглед спря за момент върху предателя.
— Защо предаваш своя господар? — запита го той.
— Защото го мразя — процеди през зъби Равелак. — Той ми причини голяма злина!
— — Лъжеш, подлецо! Полковник Пикар е благороден човек.
— Благороден човек — повтори Равелак в престорен гняв. — Виждам, че Абдулах Лъва е голям воин, гениален генерал, но е доверчив като дете или като влюбена жена…
— Да не опиташ острието на ятагана ми, червено куче! — викна арабинът гневно. — Как се осмеляваш да ме оскърбяваш!
— Искам само да ви спася, велики шейх, да ви спася от срамната смърт. Ето, вие казвате, че Пикар е благороден човек, че е великодушен враг. Прочетете тази хартия, повикайте преводача си да ви го преведе, но нека ви бъде известно предварително, че това, което е писано в нея, е решено по искане на полковник Пикар. Да, той беше оня, който претендира да му се даде правото да ви екзекутира като престъпник, защото ви счита за безсърдечен бандит.