Абдулах изтръгна бързо от ръката на французина подпечатаната хартия, която Равелак извади от джоба на униформата си. После отдръпна завесата на палатката.
— Да дойде Мулай мъдрецът — заповяда от входа на палатката.
След няколко минути дребен, прегърбен от тежестта на годините човек, се яви пред арабина. Бяла дълга брада тръгваше от лицето на стареца и висеше до коленете му. На това лице на мумия блестяха две живи, подвижни очи.
— Ти можеш да преведеш френското писмо, премъдри Мулай, ти знаеш да обясниш на нашия хубав и топъл арабски език техните студени и безжизнени думи. Кажи какво съдържа тази хартия!
Мъдрият Мулай дълго време проучва подпечатаното писмо. В очакване Абдулах се отпусна пак на възглавниците си и неговото обикновено великодушно спокойствие се изписа отново на лицето му.
Старият учен изведнъж направи движение на, ужас и се хвърли обзет от тръпки в краката на господаря си.
— Какво ти стана, Мулай? Защо ясното и тихо спокойствие напусна душата ти?
— О, господи, гневът заради неправдата, която се върши към вас, смути духа ми — каза ученият старец. — Французите са ви осъдили на срамна смърт като противник. Ако паднете в ръцете на полковник Пикар, от което нека Аллах ви пази, тъй като военното щастие е много странно и променливо, ще бъдете разстрелян или обесен на първото палмово дърво, което попадне на пътя им.
Абдулах подскочи с див вик. Вените на челото му се подуха от гняв, а огромните му очи излъчиха мълниеносни искри. Наистина, в този миг той напълно заслужаваше името Лъв.
— Проклет християнин, подъл полковник Пикар! — викна той, вземайки отново фаталното писмо. — Така ли знаеш ти да посрещаш храбрия си противник! Искаш да ме предадеш в ръцете на обикновените палачи, не ме считаш достоен за доблестна смърт на полесражението… Ах, почакай, не съм попаднал още в твоите безчестни ръце! Още тази нощ ще ти докажа, че не напразно ми викат Абдулах Лъва!… Да, ще се хвърля върху теб като див звяр. Ще изтръгна сърцето на степната хиена. Ще те срещна между скалите на Марбел ел Сур, така ли казваш ти? — обърна се той към Равелак. — Ти със своето предателство ми правиш ценна услуга и пред мъдрия Мулай се заклевам, че достойно ще ти се отплатя. Доволен ли си, предателю?
— Правите ме щастлив, велики пълководецо! Слънцето на вашата доброта ще ме огрява винаги.
Равелак се поклони до земята, криейки радостта от своята злобна победа.
— Желал бих да ви дам още един съвет, храбър сине на пророка, за да се уверите, че ви служа искрено и вярно.
— Говори!
— Вие искате да си отмъстите на своя заклет враг Пикар по начин и страшен и грозен, нали, велики Абдулах?
— Да, така е. Моето отмъщение ще бъде оргия, каквато никога земята и небето не са виждали. Пропастите между скалите на Марбел ел Сур ще се удавят в море от кърви и ще се нарекат занапред „Адът на отмъщението“!
— Каквото и да сторите ще бъде нищожно в сравнение с обидата, която ви нанесе той. Въпреки всичко това, велики Абдулах, позволете ми да обърна вниманието ви, че бихте могъл да си отмъстите на Пикар още сега, в този момент, защото вие държите живота и душата му във вашите ръце.
— Как? Говори ясно.
— Момичето, което доведох във вашия лагер с добри намерения, е любимата на вашия враг. Убийте това момиче и забодете главата й на върха на една сабя пред теснината Марбел ел Сур. Когато полковникът види главата на своята любима, ще изпита ужас, какъвто никакви смъртни страдания не биха му доставили.
— Твоят съвет ми се струва добър — измърмори арабинът мрачно. — Ще се възползвам. А,сега, Мулай — каза той, обръщайки гръб на Равелак, — кажи на водачите ми, че след четири часа трябва да бъдат готови. Дотогава искам да остана сам.
— Ас този какво да правим? — попита старият, хвърляйки подозрителен поглед към Равелак. — Не съм още сигурен дали неговото предателство е истина или не. Съветвам ви, благородни, да го оставите под стража, да го вържат здраво и само след битката при Марбел ел Сур да го освободите и да му платите за черното му предателство.
— Старият Мулай е мъдър — кимна Абдулах. — Не може човек да се довери на един предател. Възможно е да има някоя въдица. Ще стане така, както казваш ти, благородни старче.
Равелак побледня. Той поиска да протестира срещу подобно действие, но преди да успее да проговори, само при първия знак на Мулай двама бедуини го вързаха здраво с ръце на гърба.