Пикар бързо даде нарежданията си на хората. Той постави от двете страни на теснината войници и ги нареди така, че да бъдат недостижими за вражеските куршуми.
Едва успя да подреди хората си, и се разнесе бойният вик на арабите. След няколко минути над камънаците се показаха брадатите лица на бедуините и стотици изстрели проехтяха в скалистата теснина.
Арабите запалиха голям огън върху най-близкия скалист връх. Под огнените езици се виждаха съвършено ясно всички, които се намираха върху това плато. Но скалата беше висока и предпазена добре от ударите на французите.
Изведнъж кръвта на Пикар се смрази във вените му. Горе се показа картина, която би затрогнала и най-безчувствения между хората. Полковникът съзря над скалата избраницата на сърцето си, своята обична годеница. Лучия Натузиус беше с вързани отзад ръце. На гърдите й имаше закачена подпечатана хартия.
Полковник Пикар разпозна този документ.
Шейхът на бедуините стоеше до нещастната девойка накичен с всичките си отличия, а оръжието му блестеше в скъпоценни камъни и злато. В дясната си ръка държеше страшния ятаган. Той се наведе над прохода и викна с гърмящ глас към полковник Пикар:
— Гледай тук, проклето християнско куче, как Абдулах си отмъщава. Ти определи за мен срамна смърт, но съдбата поиска друго. Ще умреш още днес, ударен от моята ръка, но искам да видиш преди това как се търкаля главата на любимата ти. Внимавай, след миг ще бъде в краката ти!
Чу се гърмеж. Пикар изпразни пушката си. В лудото си отчаяние той беше прибягнал до това, за да спаси любимата си. Но куршумът удари в скалата. Победоносният смях на Абдулах прозвуча в отговор на този неточен изстрел.
— Ти започна дуела, полковник Пикар — викна той. — Ти стреля пръв. Сега е мой ред и пророкът ще бъде с мен. Аз няма да сгреша.
Той се отдръпна две крачки назад, вдигна ятагана и го стисна здраво в ръката си. Ледени тръпки пронизаха тялото на вързаното момиче.
Но в същия миг някой блъсна силно настрана Абдулах. Бедуин на пъргав кон застана между него и жертвата му. В миг бедуинът грабна Лучия до себе си на коня.
Тогава се случи нещо, което изуми всички — и бедуини, и французи. Младият конник, стискайки здраво в прегръдките си Лучия, заби шпорите в коня, който се изправи на задните си крака и скочи стремително надолу към дълбоката страшна пропаст.
Десетина метра по-ниско се намираше плато, от което водеше тясна пътечка към самата долина. Страшният скок за щастие беше успешен. Конят беше невредим и в следния миг ездачите бяха между френските войници. Пикар държеше в обятията си своята любима.
— Ще ти бъда благодарен през целия си живот — изрече той трогнат до сълзи на бедуина, който смъкна бавно шапката и пелерината си.
Появи се прекрасното лице на Павловна. Но сега не беше време за благодарност и учудване. Абдулах Лъва вбесен, че му беше изтръгната жертвата, поведе хората си към решителна атака.
— Да избием всички тези християни — нададе яростен вик. — Първите слънчеви лъчи утре да ги заварят мъртви в прохода Марбел ел Сур. Мохамед е с нас. Пророкът ще ни помогне.
Бедуините се хвърлиха в теснината върху французите, които обаче бяха разбрали, че можеха да избират между живота и смъртта и приеха врага с добре прицелен огън. Камънаците почервеняха от кръвта на бедуините, които не можеха да пробият френските редици. Хора и коне се гърчеха в предсмъртни мъки из скалистия проход. Напразно Абдулах се сражаваше със самоотвержена храброст. Французите отблъснаха три поредни атаки на арабите. И когато първите лъчи на слънцето огряха пустинята, нападателите бяха принудени да се оттеглят.
След едночасова почивка Абдулах поднови атаката, Самият той, макар да имаше вече три рани, държеше знамето на пророка с полумесеца и окуражаваше бедуините да навлязат в теснината.
Но тогава се случи нещо неочаквано. Звуци от тръби и барабани изпълниха пустинята. В далечината се вдигаше облак от прах.
Бойците спряха. Настъпи гробна тишина в тесния проход. Французите, както и бедуините спряха вцепенени.
Абдулах Лъва и неговите хора мислеха, че се приближава силна войскова част и че ще бъдат разгромени или че ще трябва да се сражават срещу много по-силен враг.
Щом Пикар дочу звуците, викна радостно на хората си.
— Другари, спасени сме. Чувате ли тръбите, виждате ли надигащия се облак на хоризонта. Това е поручик Пикардин с подкрепленията. Той ни носи помощ и успех.
Мощно „ура“ се изтръгна от гърдите на французите. После Пикар даде нарежданията си. Една рота обгради Лучия и Павловна тъй, че войниците образуваха жива отбранителна стена около тях, а той с останалите войници реши да излезе от теснината и да обкръжи Абдулах. Докато беше зает с прегрупирането на войниците си, му съобщиха, че Абдулах се е оттеглил от теснината. Хората му бяха изтощени и жадни. Те трябваше да си починат и да се наспят.