Междувременно облакът от прах и звукът на тръбите се приближаваха все повече. Заедно със своите офицери Пикар се изкачи на една скала, откъдето можеха да виждат тези, които се приближават, без да се излагат на вражеските куршуми.
Прашният облак се разсея. Това не бяха френски подкрепления. В ръцете на един офицер личеше бяла хартия, която той държеше високо. Зад него вървеше друг френски офицер, който носеше в ръката си клонче от палма с бяла кърпа, в знак на примирие.
Трима френски войници допълваха малката група.
— Какво означава това? — стресна се Пикар. — Поручик Пикардин идва като парламентьор… Да не би… Ах, ако Господ ми праща това щастие, бих бил толкова щастлив.
И този храбър воин, който току-що се готвеше за жестока борба, сега сви ръце за молитва.
Абдулах Лъва също кръстоса ръце на гърдите си.
Мрачен и изпълнен с надежди, той гледаше към бялото знаме, което се приближаваше. Тогава чу до себе си шепнещ глас. Той принадлежеше на Равелак. Мизерникът, който още беше с вързани ръце, пошушна тихо на ухото на бедуина.
— Иска ли Абдулах Лъва да се поддаде на тая уловка? Французите искат да ви подмамят с обещание за мир и после да сломят и подчинят бедуините.
Абдулах притвори очи и се замисли. Мускулатурата на мощните му гърди трепна.
— Кълна ти се, достойни сине на пророка — продължаваше отровният клеветник. — Чух със собствените си уши, когато те разработваха плана заедно, полковник Пикар и адютанта му.
Арабинът впи проницателните си огнени очи в Равелак.
— Нима вашите офицери се страхуваха толкова много от теб — отрони той бавно, — че са споделили с теб тази своя тайна?
— Не, те мислеха, че са сами — ухили се Равелак. — Но аз ги чух, защото се бях скрил в палатката на Пикар, докато се съветваха.
— Негоднико, подслушвал си собствения си началник. Като змия си се промъкнал в палатката му. Махай се, проклети лъжецо, не искам да те слушам!
С благороден гняв произнесе Абдулах тези думи и ритна презрително с крак Равелак, който се търколи в пясъка.
Мизерникът застена от болка. Лицето му се сгърчи от ярост и той измърмори няколко псувни.
Абдулах не му обърна повече внимание. Вниманието му беше другаде. Поручик Пикардин и носителят на бялото знаме се приближаваха към него. Тръбата прозвуча отново, бялото знаме беше наклонено и младият поручик произнесе отчетливо:
— Абдулах Лъва, вожд на всички бедуини, благороден владетел на Мохамед. Богът на родителите ви да ви закриля и да просветли разума ви, за да можете да чуете това, което нося, за благото на твоя народ и доброто на френската република. Неотдавна в лагера на полковник Пикар пристигна пратеник на правителството. Предлага се мир на народа ви при условията, които установихте вече преди няколко седмици с полковник Пикар. Няма да ни бъдете васал, а приятел, съюзник на Франция. Неоспоримото ви владение над бедуините в пустинята ще бъде признато. Каним ви да подпишете акта за мир в нашия лагер. Нашите ръце се протягат с доверие. Приемете ги и бъдете наш приятел. Абдулах отговори без да се замисли:
— Ако имате добри помисли, французи, ако наистина желаете мир, бихте могли да се доверите и на моето гостоприемство. Елате при мен и аз ще ви кажа: добре дошли! Дори тук, на самото място, ще издигна шатра, където ще сключим примирието. Аз ви чакам.
Поручик Пикардин прошепна няколко думи на своя придружител, който веднага изтича в теснината Марбел ел Сур. Абдулах поръча да се издигне веднага шатра и да се подреди съгласно бедуинския обичай.
Зададоха се полковник Пикар и трима офицери.
— Девет французи — каза Абдулах. — Да останат само осем бедуини при мен. Останалите да се отдалечат на разстояние пет минути оттук в пустинята.
И това нареждане беше бързо изпълнено. Разбира се, не забравиха да отведат и Равелак със себе си.
Полковник Пикар дойде със своите хора бързо до шатрата. Събуха се и влязоха. Когато завесите на шатрата се разтвориха, очакващият ги Абдулах стана от възглавниците си и със скръстени на гърди ръце ги поздрави. Когато, обаче, Пикар му протегна ръка, той се престори, че не я забеляза. Французите бяха поканени да седнат. Пикар поиска да започне веднага преговорите, но Лъва даде знак на слугите си, които донесоха арабски чибуци. Запалиха ги, после поднесоха и шербет в скъпи чаши.
— Пушете с мене и си починете малко — покани Абдулах, — защото така иска Аллах чрез устата на своя пророк Мохамед.