— Благодарим, благодарим, за щедрото и великодушно гостоприемство — отговори полковник Пикар. — Допреди малко стояхме изправени лице срещу лице като смъртни врагове. Нека сега да бъдем приятели в мир. Французите и бедуините ще вървят в най-скоро време един до друг по пустинята и няма да се страхуват от нищо.
Абдулах кимна утвърдително с глава.
— Да започнем сега нашите преговори. Пикар каза:
— Френското правителство приема всички претенции на Абдулах Лъва при единственото условие той да гарантира сигурността на пустинята, да възпрепятства и Да наказва строго разбойническите грабежи, а в случай, че Франция влезе във война, да се притече на помощ на съюзника си с всичките разполагаеми войски. Доволен ли сте, достоен сине на пророка? — завърши полковник Пикар.
— Доволен съм. Французите ще могат винаги да разчитат на верността ми.
— Подпишете тогава този документ. Той съдържа условията за мир и разбирателство в нашия съюз. Ето тук е името на председателя на републиката, подпишете се и вие до неговото име.
Абдулах Лъва взе бамбукова пръчица, която завършваше с острие. Поряза с камата си лявата ръка и топна върха на пръчицата в кръвта, която бликна от прореза. Подписа документа, излезе пред входа на шатрата и викна към бедуините с гръмовен глас:
— Велик е Аллах и Мохамед, неговият пророк, настъпва нов вечен мир.
Поручик Пикардин също излезе от шатрата и наведе бялото знаме три пъти, в знак, че мирът е сключен.
Тогава от двете страни се разнесоха радостни викове. Бедуините, загърнати в белите си наметала, паднаха на пясъка, пеейки песента в прослава на пророка.
В лагера на французите музиката засвири Марсилезата и нейните звуци се разнесоха далече из пустинята.
Полковник Пикар стана и се приближи до Абдулах.
— Преди малко не поискахте да ми подадете ръката си — каза той тихо, — забелязах, че очите ви избягваха моите. Може би ме считате още за свой враг, но сега вече знаете, че сме приятели. Ето ръката ми, княже.
Но Абдулах се дръпна с презрително движение.
— Аз съм приятел на французите, но не и ваш, полковник Пикар — изрече гордо. Пикар се вгледа слисано в Абдулах. — Презирам неискреността!
— Охо, това е вече оскърбление, което ще заплатите с кръв! Предизвиквам ви на дуел и ако желаете още сега, на това място.
— Желая, и то веднага — отвърна Абдулах мрачно. — Можете да си изберете камата или револвера, на мен ми е безразлично. Или може би ще искате да хвърлим жребий?
— За Бога, не бързайте — викна Пикардин, който побледня още в самото начало на яростния, изпълнен със заплахи диалог. — Тук има недоразумение. Не беше ли Абдулах Лъва оня, който едва преди няколко седмици само беше приятел на полковник Пикар, въпреки националната неприязън между тях? Него ли наричаше сам той най-храбрия, най-разумния полковник? Заклевам ви, благородний княже, кажете ми от кой извор сте почерпили отровата, която унищожи това чисто приятелство?
Очите на бедуина блеснаха.
— Ето я отровата! — викна той. С бързо движение извади от пазвата си подпечатана хартия и с презрителен жест я хвърли в краката на Пикар.
Пикардин се наведе и я вдигна.
— Смъртната присъда! — каза той. — О, кой е бил мизерникът, който е дал в ръцете на Абдулах този фатален документ!
— Брага, предателят! — викна Пикар. — Сега си обяснявам всичко! Да не би този мизерник да ви е предал, че аз съм предложил на френското правителство твоето осъждане? Говорете, благородни княже, нека се разберем напълно.
— Да, така ми каза — отговори Абдулах.
— И какво помислихте за мен? — викна Пикар болезнено. — О, Абдулах, аз не можех да си представя, че едно влечуго може да стигне до летящ орел. Вие, гордият орел, нададохте ухо на лъжите на един клеветник. От това само ме боли, Абдулах…
— Не е ли вярно? — продума бедуинът с треперещ глас. — Значи, това червено куче ме е избрало като оръдие на своето желание за отмъщение?!
— Той ви е излъгал и измамил, благородни Абдулах — обясни Пикардин. — Прочетете това писмо, което пристигна от Париж заедно с документа за мир. От него ще разберете, че полковник Пикар в случая е невинен.
Пикардин подаде писмото, което мъдрецът Мулай, който също бе тук, преведе веднага.
— Проклятието на Мохамед да стигне този безсрамен лъжец — викна старецът, след като прочете писмото. — Той те е подвел по най-подъл начин, благородний мой господарю. В това писмо правителството отговаря на полковник Пикар, че приема неговото искане.за мир, за което полковникът е настоявал тъй силно и че последното унищожава смъртната присъда, произнесена срещу теб.