За миг Абдулах остана като ударен. Страните му пламнаха от срам и очите му се изпълниха със сълзи. После той приближи до Пикар и падна на колене.
— Като знак на опрощение, брате — каза той, — вдигнете ме от пясъка.
Пикар се наведе бързо и вдигна арабина, когото притисна го гърдите си. С дълга прегръдка двамата мъже сключиха вечно приятелство.
След това Абдулах извика грозно:
— Доведете оня мизерник. Искам да поговоря с този мръсен предател!
Слугите се спуснаха да изпълнят заповедта на своя повелител.
— Успокойте се, благородни княже — каза Пикардин. — Негодникът ще бъде наказан, както заслужава. Доколкото ми е известно, името Брага е фалшиво. Всъщност този човек не е никой друг, освен Равелак, убиецът на жени. Ще го изпратим добре окован във вериги в Париж и там ще се изпълни смъртната му присъда, произнесена по-рано!
Абдулах се усмихна със злобна усмивка.
— Този човек е мой — каза той, — по-скоро ще скъсам сключения мир, отколкото да го изпусна от ръцете си.
— Нека бъде така — съгласи се бързо Пикар. Абдулах седна върху възглавниците си и покани офицерите да се настанят до него.
Завесите на шатрата се дръпнаха настрана. Пред входа се появиха осем войници. Те водеха вързан човек. Някой го ритна, Равелак полетя посред шатрата и се свлече в краката на Абдулах. Арабинът въртеше в ръката си ятагана, украсен със скъпоценни камъни. Той погледна с дълбоко презрение нещастника, който лежеше в нозете му. Равелак имаше страшен вид. Той чувстваше, че последният му час наближава. Никаква интрига, никаква лъжа не можеше вече да го изтръгне от гроба, който беше изкопал другиму, но над който се бе надвесил сам.
— Осмели се да ме излъжеш — викна Абдулах и гласът му прозвуча наистина като на лъв. — Кажи ми сега истината или ятаганът ми ще прониже мизерното ти сърце.
Равелак се разтрепера.? — Заблудих се — измърмори той, — сам се излъгах…
— Все така заблуден ли беше, когато си се промъкнал под фалшиво име в лагера на полковник Пикар, лъжливи клеветнико? Кажи истинското си име!
Престъпникът упорито мълчеше. Тогава Пикар не се сдържа:
— Ти си Равелак, убиецът на жени! Ти си същият тоя мизерник, който подпали парахода „Бригита“ и предизвика смъртта на толкова добри моряци! Ти си оня, който угаси толкова невинни човешки живота, убиваше жени по най-зверски начин, ти си най-големият демон, какъвто някога слънцето е огрявало. Не се преструвай, негоднико, че не чуваш!
Равелак наведе глава към земята. Той скри лицето си в пясъка. Това, че е открит и познат, му отне всяка надежда за спасение.
По даден от шейха знак, двама бедуини го вдигнаха от пясъка.
— Слушай, какво ти казвам — спря ги Абдулах Лъва. — Обещах, че ще ти се отплатя достойно за предателството. Обещах ти, че ще напълня джобовете ти със злато и че ще ти дам най-добрия си кон. Абдулах Лъва държи на думата си. Той не потъпква думата, дадена дори и пред най-големия негодник.
Равелак трепна от радост. Нима този арабин е толкова наивен, че е готов да му се отблагодари, вместо да му даде заслуженото наказание, само заради това, че беше толкова неблагоразумно да му даде честната си дума…
— Дайте насам злато и Мустафа да бъде готов.
След няколко мига слугите съобщиха:
— Поръчението на господаря е изпълнено. Твоят кон Мустафа е готов, а ето и двете кесии със злато.
— Изпразнете кесиите в джобовете на този човек. И Абдулах им посочи Равелак. Бедуините напълниха джобовете на престъпника.
— Зашийте джобовете, за да не загуби парите или да не му ги открадне някой.
И това беше изпълнено.
— Няма ли да ми развържете ръцете, благородни княже — осмели се да запита Равелак, завръщайки се към свойствената си наглост, — защото щом като ми позволявате да яхна кон, трябва да имам свободни ръце, за да мога да го управлявам.
Абдулах дори не го удостои с отговор.
— Да излезем всички заедно навън, приятели мои — обърна се той към офицерите, — за да се уверим, дали Мустафа наистина няма равен на себе си. Мустафа е наречен „птицата на пустинята“.
Всички последваха Абдулах, който излезе от шатрата. Равелак също беше изведен навън, там стоеше чудесен кон. Мустафа нямаше нито седло, нито юзда. Шепот от възторг се изтръгна от устата на всички офицери. Лакомите очи на Равелак блеснаха от радост. Този кон наистина беше царски дар, особено за него, който сега можеше да избяга с мълниеносна скорост от враговете си. Най-добрият кон в пустинята, джобове, пълни с пари — звездата на Равелак започваше отново да изгрява.
Абдулах Лъва се приближи до коня си. Той прегърна шията на животното и го целуна. И конят, сякаш почувствал, че това е прощална целувка прилепи главата си до лицето му.