Дядо Карус направи сърдита физиономия.
— Такива са хората — измърмори той, — в края на краищата всички са любопитни.
После поклати енергично глава:
— Ако искаш, ще ти върна обратно петстотинте долара, но на този въпрос не мога да ти отговоря.
— Добре, добре — съгласи се Мелиора с престорена незаинтересованост. — Не ме интересува толкова много. Но за изпроводяк да изпием заедно бутилка абсент? Ето ти пари, върви и купи една от „Веселият руснак“.
— Абсент — възкликна дядо Карус уплашено. — Абсентът е чиста отрова. Отдавна отвикнах да пия това питие и никаква земна сила не би могла да ме накара да го започна пак. Да, обична Мелиора — продължи старецът самохвално, — доскоро бях пияница от първи разряд и когато се напиех, бях в състояние да извърша беззакония, за които често пъти съм бил затварян. Но откакто това дете е при мен, откакто станах за него баща, се заклех да не пия освен с мярка. Особено абсент…
— Но вземи поне за мен една бутилка — помоли циганката. — Искам да пийна малко, за да се съвзема.
— За теб, за да не ти откажа, ще го сторя — кимна Карус и се отдалечи.
Той се върна скоро с бутилка, пълна със зелена течност и с една чашка. Мелиора напълни чашката и отпи малко.
— Прекрасно — каза тя със задоволство. „Веселият руснак“ изглежда има добри напитки.
После, сякаш случайно, тя разля няколко капки по масата.
— Да, абсентът на „Руснака“ е добър — съгласи се дядо Карус. — Поне тогава, когато аз още пиех, в цял Париж не се намираше по-добър абсент. Само да видим…хм… да… все същите качества, другаде такъв абсент не се намира.
Той изтри с пръсти капките по масата и ги поднесе до устните си.
— Но за нищо на света не бих пил както преди — продължи той. — Дори за всичките съкровища на Париж! Но една малка чашка, мили господа, и най-честният човек на земята може да изпие. Пък и защо да не вкуся малко — разсъди Карус. — Не бива да се отказва на дама. Зная аз какво се полага.
Ръката, с която хвана чашата, затрепера. Изведнъж го обзе диво желание, с една необуздана страст към питието, от което се въздържаше цели седмици. Той надигна чашката и я изпразни на един дъх.
— Добра е за стомаха — промълви замечтано и додаде: — Дявол знае защо от известно време ме наболява често. Една такава чашчица ще ми дойде добре.
Мелиора бързо му напълни втора и му я подаде. После се занизаха една след друга, докато стъклото се поизпразни. Дядо Карус се развесели и стана по-разговорлив.
— Красив е животът — избъбра той с влажни очи.
— По-рано, когато още нямах Андре, бях диво животно. Ах, само като си помисля как живеех сам и изоставен тук, иде ми да заплача, да рева, да рева от все сърце.
И наистина той заплака, хълцайки като бито дете. Мелиора го галеше, наливайки му нови чашки абсент.
— Момчето наистина е много мило. Обзалагам се, че е от добро семейство.
— Добро семейство? И аз така мисля. Видях майка му — жена елегантна и много красива. Тя е много посърнала и без настроение, но питам аз, чудно ли е, когато мъжът й е затворен на Дяволския остров? Невинен!
— викна дядо Карус, удряйки с юмрук по масата, макар че на Мелиора и през ум не й минаваше да му противоречи. — Невинно е осъден капитан Драйфус! Как бащата на моя Андре ще е предател? Виждаш ли, пак ме заболя стомахът. Налей ми още една чашка.
Мелиора му напълни водна чаша, която беше на масата. Старият пияница се пробуди в него и той я изпразни наведнъж, сякаш наистина беше пълна с вода.
— Госпожа Буланси е цяла каналия — викна той.
— Тя и черният майор са виновни. Те озлочестиха цялата фамилия Драйфус.
— И с какви средства?
— Престъпления, дяволски планове. Ах, знам ли аз какви не още мръсотии. Знам само едно, обаче, че това невинно дете те откраднаха от майка му и го дадоха в училището за крадци при Гаспар Мурие, един истински престъпник… Да опустее макар, пак ме заболя стомахът. Когато само си помисля за детето, но дай ми още една чашчица. Да. Пиянството е грях — продължи добрият дядо Карус ненужната си изповед за трезвеност. — Трябва да отвикнеш от пиенето, иначе ще се разсипеш. Ще се разсипеш, ти казвам. И моят Андре би пропаднал, ако не бях го спасил. Навярно щеше да остане в училището за крадци при оня мизерник Гаспар Мурие, или би умрял по пътищата от глад. Но аз го спасих! Аз му върнах, така да се каже, живота. Ако може да се каже, съм негова майка. Не, неговия баща искам да ка… Не, майка. Не, и майка и баща съм му аз. Не е ли вярно моето момче? Ние няма да се разделим никога…
Детето, което досега си играеше в единия ъгъл с козата, вдигна глава. То се вгледа уплашено в червеното лице на стареца, пламнало от алкохола.