В кръчмата влязоха трима души и тяхната външност показваше, че са от тукашното общество. Това бяха двама мъже и една жена. Единият имаше червеникава коса и бе с обръснато лице, другият беше с дълга брада и носеше тояга в ръката. Жената беше млада и красива, но небрежно облечена като скитница.
— Пътуващи музиканти или комедианти — измърмори Галински, свикнал с подобни посетители.
Той направи знак на момчето да им прислужва, а сам се задълбочи в играта на карти.
Комедиантите седнаха на отдалечена маса в ъгъла и поискаха бира и нещо за ядене, като не дадоха вид, че се интересуват от това, което ставаше наоколо. Те изглеждаха вдълбочени в разговор. Играта на карти продължаваше. Но като че ли вървеше насила, защото никой не искаше за заложи много, а оня, на когото разчиташе Галински, не искаше и да знае за играта.
Соломон Бенас, известен като Дулсети, приседна до Карус, след като му беше обменил доларите.
— Защо не играеш, дядо Карус? — запита го той. Пияницата трепна като пробуден от сън.
— Защото нямам пари — отвърна той.
— Нямаш пари ли?… Смешнико, ами че пред себе си имаш три хиляди франка…
— Те са моята селска къща — отговори вехтошарят, притискайки по-силно с ръка банкнотите.
От този отговор Соломон Бенас не остана доволен.
— Каква селска къща? — попита той тихо. — Нямаш ли добро жилище в мазето на тази къща?
Пияницата се надигна сърдито.
— Да те вземе дяволът, проклети евреино. Достатъчно си ме крал и лъгал в живота. Тези пари не можеш да ми ги вземеш. Те са на момчето, на моето мило дете. Искам да му купя хубава къща на село, за да може да живее в нея като барон.
— С три хиляди франка? — пошушна му Бенас на ухото. После добави ласкателно: — Повярвай ми, дядо Карус, знаеш, че никога не съм те съветвал нещо лошо, но с три хиляди не можеш да купиш дори селска колиба. Можеш, обаче, да удвоиш състоянието си, ако поискаш. Който не рискува, не печели. Хайде, дай парите насам. Опитай си щастието. Ако ти провърви, ще имаш десет хиляди франка вместо три.
Пияницата се съпротивляваше, но все по-нерешително.
— Наречи ме както искаш — продължи изкусителят, — ако не се върнеш с джобове пълни със злато. После ще живееш на село като граф.
— И моето момче с мен? — викна Карус с надебелял език. — Но да разваля парите не мога… Да спечеля… само това ти казвам, Соломон, да му мислиш, ако не спечеля.
— Непременно ще спечелиш — отвърна евреинът през смях.
После той раздели парите на Карус на три.
— Така. Сега можеш да започнеш — подкани го.
— Как ще започна, когато дори не познавам картите?
— Сложи на червената дама — посъветва вещо Соломон Бенас тъй високо, че се чу дори на съседната маса.
— На червената дама — повтори пияницата, протягайки част от парите.
В същия миг Галински завъртя картите в ръцете си. Червената дама се плъзна между пръстите му. Със светкавична бързина я нагласи където трябваше. После започна спокойно да раздава картите. Червената дама загуби. С алчно движение той прибра банкнотите.
— Няма нищо — каза Соломон Бенас, потупвайки приятелски по рамото дядо Карус, който се вцепени. — Първият опит не сполучи, но сега ще дойде сигурно печалбата. Дамата не излезе щастлива, хайде сега да заложим на попа. На попа! — викна Соломон силно, виждайки, че неговият съучастник Галински се караше с един клиент за пет сантима и не беше внимателен.
Галински направи знак, че е разбрал. После отново разбърка картите със същата вещина и бързина. Попът също загуби. И втората купчина банкноти премина в банката.
Карус вдигна бавно глава. Лицето му пламна, сънливите му очи се разтвориха широко. Опасността го беше събудила.
— Последен път — викна той и без да пита евреина, заложи третата купчина на валето.
— Валето няма да ме остави — избъбра той възбудено. — Парите са на детето. Залагам на валето, нека бъде негов патрон.
— Чудно — засмя се евреинът. — Дядо Карус започна да се шегува. Сега ще тръгне като по вода.
— Да, като по вода — повтори вехтошарят. — Хей, момче, дай един лимон!