Множество се беше събрало пред военното министерство. Щом видяха Драйфус, хората се опитаха да извършат едно престъпление, което се случва само в дивите усои на джунглата.
— Убийте го — викаха хиляди гласове. — На парчета го разкъсайте! Хвърлете месото му на кучетата!
Войската се бореше с разярената тълпа.
Капитан Драйфус закри лицето си са шинела. Бедният, той очакваше смъртта, готов беше да умре.
Последната му мисъл бе за жената, детето и брат му!
— Ако убиете него, убийте и мен!
Тези сърцераздирателни думи екнаха внезапно във въздуха. Една жена си проби път през навалицата, отблъсна щиковете и сабите на войниците и се втурна с разтреперани ръце към нещастника, който още не беше стигнал до колата, понеже тълпата му пречеше да върви.
Изведнъж Драйфус усети, че някой откри лицето му и две горещи устни се впиха в неговите.
— Алфред, твоята жена е при тебе, твоята жена, която е убедена в твоята невинност и иска да умре с теб!
Като видя любимата си жена, Драйфус се стресна. Той не беше готов за такава изненада. Очакваше смъртта, а не жена си. Стори му се, че вижда ангел от небето, който му носи мир и спокойствие.
Херманса го прегърна, облегна се на развълнуваните му гърди.
— Не се отчайвай, мили — прошепна тя. — Спомни си клетвата, която ми даде, и аз ще удържа моята. Бог знае, че си невинен и той ще ни помогне.
Войниците отдръпнаха нещастната от мъжа й и я блъснаха настрана. Матийо я прихвана. Верният брат не обръщаше внимание, че войниците го биеха с шашките си — той здраво държеше Херманса, докато извика на капитана:
— Братко, ще дам живота си за тебе и за твоята чест. Ще осуетя пъклените планове на неприятелите ни!
— Или те тебе ще унищожат — чу се зад него. Беше черният майор.
Последва силно сблъскване, войниците отблъскваха освирепялата тълпа от осъдения. Няколко войници вдигнаха Драйфус и го качиха на колата. Естерхази седна до жертвата си. Кочияшът шибна конете и те потеглиха в тръст.
Тълпата побесня от злоба. Войниците й отнеха плячката. Ето там е жената на този Юда на Франция, бледата разплакана жена. Тя навярно е знаела плановете на мъжа си и тя също трябва да е виновна. Сигурно е негова съучастничка.
— Убийте я тогава, смажете я. Разкъсайте жената вместо мъжа.
С животински вик тълпата се втурна към нещастната жена. Освирепялото множество жадуваше за кръв, искаше да се наслаждава на кърваво насилие. Строгото, дори траурно, но елегантно облекло на Херманса още повече засили зверската страст на тълпата.
— Гледайте, облякла се е като принцеса — викаха няколко улични жени. — Да разкъсаме дрехите й на парцали. Жената на един Юда не трябва да е облечена по-добре от нас!
Войската беше напуснала зрелището. Полицията не успя да укроти разярената тълпа, която заплашително се приближаваше до жената на капитан Драйфус.
Херманса бе застанала бледа и разтреперана до девера си Матийо. Страхуваше се от тази тълпа, от тези пияни улични жени, от тези нагли и сурови мъже. Тя имаше необходимата смелост да загине с мъжа си, тя щеше даже да е щастлива, ако умреше в ръцете на любимия си мъж, обаче се страхуваше да попадне в ръцете на освирепялата сган.
Матийо очакваше смъртта спокойно. Той беше приготвил револвера си и беше решил да защитава живота на снаха си до последна капка кръв. Държеше оръжието още под мантията си, когато един глас му извика:
— Господин Матийо, извадете револвера и не жалете живота на тези зверове. Стреляйте и ги убивайте като псета!
Това бе американката Алиса Тери. Тя се упъти към Матийо и Херманса.
В нейната ръка светна револвер. Тя се прицели хладнокръвно в един от нападателите. Този човек крещеше най-силно. Беше дребен, червенокос мъж. Дива страст блестеше в очите му. Това бе убиецът Равелак. Зад него се виждаше грамадното тяло на Мъртвешката глава. Разбойникът носеше железен бастун и насъскваше тълпата да убие нещастната Херманса. Двамата разбойници се надяваха да намерят плячка, затова се бяха присъединили към тълпата пред военното министерство. Мъртвешката глава бе прикрил грозотата си с нос от гипс.
— Нейният часовник е златен, синджирчето също — каза Равелак на другаря си — и се басирам, че портфейлът й е пълен със злато.
— Тогава трябва да я ограбим, червено куче — каза Мъртвешката глава. — Ще я повалим на земята, ще я пребъркаме, а тълпата нека си вика.
— Аз ще я удуша — извика Равелак като звяр. — Отдавна не съм имал щастието да душа красавица. Това е най-голямото ми удоволствие!
— Достави си тогава това удоволствие, любезни приятелю!
— Напред!
Двамата разбойници изреваха като хищни зверове и се хвърлиха върху Херманса, Матийо и Алиса. Няколко изстрела процепиха въздуха, но куршумите не улучиха целите си.