— Тъй, ти значи си оправдан! — прошепна нежно. — О, скъпи, обични мой, знаех аз, че ще победиш.
Черният майор се отпусна на един стол. Той избърса челото си с копринена кърпичка.
— По дяволите! — измърмори. — Работата беше доста сериозна. Обвинението се повдигна пред военния съд и имаше фатални доказателства против мен. Този проклет Матийо Драйфус ги е събрал с изумителна ловкост. Кой е предател? Капитан Драйфус или майор Естерхази? Така питаха в съда, където изтъкваха разгулния ми и разсипнически живот и посочиха някои мои писма, които бях достатъчно неблагоразумен да адресирам до неколцина приятели. Особено едно от тях, в което казвах, че бих се радвал, ако избухне война и стотици хиляди французи бъдат убити. Това без малко щеше да ми строши врата, но съумях да изляза и от това положение. Отказах чисто и просто писмото и казах, че враговете ми са го фалшифицирали, за да ме погубят. — Майорът се ухили злобно. — Право да ти кажа, чаровна ми Помпадура, нито един човек със здрав разум не може да вземе за сериозна тази защита, но съдиите ми е опасяваха да ме осъдят, защото своевременно си помислиха, че зная извънредно много за това, което става в Генералния щаб. А поговорката казва „Гарван гарвану око не вади“.
Естерхази придружи тези думи с облекчителна въздишка. Буланси му галеше косата, после се нагласи в обятията му и го прегърна.
— Най-после! — възкликна тя. — Важното е, че си оправдан и аз съдействах за това с моите свидетелки показания. Ония кукли офицери си въобразяваха, че ще изтръгнат от мен някое признание против теб. Но им показах как се водят хората за носовете. Доволен ли си от мен, приятелю?
— От теб съм винаги доволен, скъпа моя? — сведе благодарно глава черният майор. — Ти си мойта обична и будна Помпадура.
— Сега обичаш ли само мен и никоя друга?
— Само теб.
— Ами онази мизерна циганка, заради която се беше отчуждил от мен, забрави ли я окончателно?
— Мелиора ли? Не мисля за нея и ако днес би излязла на пътя ми, няма да я позная дори…
— Бъди спокоен, скъпи приятелю — прекъсна го Буланси, — няма вече никога да я видиш. Тя е мъртва.
— Мъртва ли?
— Да — отговори Буланси жестоко, отскубвайки се от прегръдката му. — Успях да я вкарам в катакомбите и там сигурно е умряла от глад.
Черният майор почувства студени тръпки по гърба си. Каква ужасна жена беше тази Помпадура!
— Виждаш ли, съкровище мое — изрече Буланси безразлично, — аз не говоря много, когато става дума за някоя съперница. Чисто и просто я премахвам. Но те предупреждавам да не ми даваш повод за ревност. В омразата си не познавам мярка и бих могла да унищожа и оногова, когото обичам.
Преди още Естерхази да успее да отговори на заплахата, демоничната жена увисна на врата му и покри лицето му с целувки.
— Не, не, не вярвай — възкликна тя възбудено, — на теб не бих могла да сторя нищо лошо. Теб обичам извънредно силно, за теб живея…
Естерхази сметна за подходящо да даде на този сериозен разговор шеговит обрат.
— Ако наистина ме обичаш тъй силно — успя да изрече между две целувки, — докажи ми го, като ми дадеш нещо за ядене. Това проклето съдебно заседание продължи прекалено дълго и съм огладнял като вълк.
— Ела, обични мой вълко — отговори Буланси със смях. — Масата отдавна е готова.
Тя го взе под ръка и го въведе в трапезарията, където трапезата наистина беше сервирана и то доста богато. Хайвер, стриди, пъстърва, фазан и други деликатеси канеха настойчиво Естерхази. Стари тежки вина и няколко бутилки шампанско, поставени в лед, завършваха поканата.
Престъпната двойка седна на масата. Но едва бяха успели да изпразнят няколко чашки, когато прислужникът съобщи, че някакъв стар евреин е дошъл и многословно молел да говори веднага с граф Естерхази, като знаел с положителност, че господинът е тук.
— Какво стоиш, какво разправяш надълго и нашироко — чу се гласът на Соломон Бенас зад слугата. — Графът ще бъде доволен да ме приеме.
— Соломон Бенас — промърмори Естерхази. Госпожа Буланси направи бързо знак на слугата да се отдалечи.
— Твоето нахалство отива много далече! — кресна вместо приветствие на влезлия черният майор. — Как смееш да идваш тук, в чужд дом? Хайде, обирай си парцалите, нямам нищо общо с теб.
— Господин графе — отговори Соломон Бенас непоколебимо. — Изпъди ме, но най-напред ме изслушай… Ако знаеш само как съм тичал… и какъв чудесен аромат на ястия и вино тук… иде му просто на човек…
Буланси наля чаша вино на човека, който непоканен се намести на един стол до масата. Тя бе по-хитра от Естерхази и веднага забеляза, че неканеният гостенин е дошъл за нещо важно.