— Аз съм в опасност! — стресна се Естерхази. — Какво искаш да кажеш, Соломон Бенас?
— Каквото исках да кажа, казах — промърмори лихварят. — Циганката откраднала детето. Карус го откраднал. Госпожа Буланси го откраднала. Дявол го взел, нищо не разбирам, но ако работата се разнесе, ще избухне голям скандал… А как няма да се открие, когато сам Гилберт и Матийо Драйфус са по следите на момченцето…
Тези думи сякаш бяха произнесени от луд, но и двамата веднага ги разбраха. Графът и любовницата му се спогледаха побледнели.
— За какво дете говориш? — едва издума Естерхази.
— За сина на пленника от Дяволския остров, ех, знаете вие. Искам да кажа — за Андре Драйфус.
— И каква циганка го е откраднала?
— Казва се Мелиора май. Успяла да избяга от катакомбите и стигнала у дядо Карус, който излекувал изтеклото й око.
— Жива е — измърмори Буланси. — Значи тя се е спасила!
Естерхази подскочи като ужилен и хукна из стаята в луда възбуда.
— Ще ти се отплатя богато, Соломон Бенас, за тази новина — спря се най-после той. — Особено ако ми помогнеш да намеря още днес тази циганка.
— Тя е вече намерена — беше отговорът. — И знаете ли, господин графе, къде можете да я намерите? У вас, вкъщи!
— У мен вкъщи? Невъзможно!
— Казвам ви, че е там с момченцето. Потърсих ви най-напред у вас и тогава видях циганката да влиза с детето. А тя не излезе от там. Навярно очаква в завръщането ви, за да ви го даде.
— Тя смята с това отново да спечели любовта ти — прошепна Буланси на майора. — Но по-скоро ще я промуша…
— Бъди спокойна — изгледа я втренчено майорът. — Мелиора ще хвана в собствените й мрежи. Ела с мен в спалнята да ти открия плановете си.
Мъжът изведе навън Буланси оставяйки Бенас. След четвърт час се върнаха. И двамата бяха весели. Бяха измислили дяволски план. Старият Бенас се бе възползвал от удобния момент и бе погълнал остатъците от богатата трапеза. Естерхази бутна и няколко банкноти в ръката му. После черният майор си тръгна, вземайки файтон от пиацата.
Когато Естерхази отвори вратата на стаята си, той наистина намери Мелиора там. Не забеляза веднага Андре, но съзря след миг едно малко тяло в канапето, покрито с шал. Навярно това бе момчето, което спеше. При вида на Мелиора Естерхази едва се въздържа да не нададе вик на учудване. Възможно ли беше тази жена да се промени за толкова кратко време? Къде беше останала красотата на циганката, която само преди няколко седмици го бе така замаяла? На него му се струваше, че вижда пред себе си сянката й. Тя беше отслабнала, едното й око липсваше, а другото беше загубило блясъка си… Мелиора изглеждаше остаряла с години. Но Естерхази се овладя и се престори, че се радва и е очарован.
— Върна ли се, най-после, мила Мелиора — викна той. — О, знаеш ли колко скърбях по теб и как ме измъчваше неизвестността на твоята съдба. Ела в прегръдките ми, мила… О, Господи, но какво се е случило с окото ти?
Циганката се хвърли в обятията му.
— Със загубването на това око заплатих твоята любов — изрече тя през плач. — Почти бях загубила живота си. О, Естерхази, дойдох при теб да ти кажа, че не бих могла да живея без теб и да ти направя същевременно голяма услуга.
— И без тази услуга съм щастлив, че дойде. От все сърце се радвам…
Той я целуна с престорена нежност и я притисна до гърдите си. След като остана няколко мига замаяна от тия ласки тя се приближи до канапето и дръпна шала.
— Познаваш ли го? — запита, сочейки към заспалото дете.
— Господи мой, та това е синът на капитан Драйфус.
— Твоят смъртен враг — допълни циганката. — Знам, че държиш много да го имаш на сигурно място, за да не може да се върне при майка си и да й разкаже къде е било и кой го е откраднал. Ето детето на човека, когото мразиш, давам ти го.
— Никога не ще го забравя…
Черният майор целуна отслабналите пръсти на Мелиора.
— А сега да ти съобщя и аз една вест, която можеш да приемеш като отплата за твоята вярност. Госпожа Буланси не е в Париж.
Мелиора го изгледа радостна.
— Вярно ли е? — запита тя с треперещ глас.
— Кълна ти се. Впрочем и да е в Париж, за мен тази негодна жена вече не съществува.
— Значи ти не я обичаш вече?
— Ненавиждам я. Тя не ми беше вярна. Отначало исках да я убия, но си помислих защо да си цапам ръцете с нейната кръв. Свърших много просто. Изпъдих я от къщата, в която живееше и която беше моя, заедно с всичката й мебелировка. Бях толкова суров, защото ми призна, че те е вкарала в катакомбите, за да те премахне. Буланси замина още на другия ден. Имам съобщение, че се намира в Ню Йорк. На теб, обаче, скъпа моя, ти, която се настрада толкова много заради нея, ще ти се отплатя. Къщата, в която живее Буланси, е празна и нищо не е изменено в обстановката й. Задържах и една част от прислугата. Моля те, Мелиора, приеми този дом като подарък. Царувай в нея като княгиня, царица на моето сърце, бъди за мен това, което беше и тя, но ми остани вярна…