— Завинаги…завинаги — викна Мелиора. — Кълна ти се!
Тя се хвърли отново в обятията на черния майор, който отново беше спечелил влияние върху нея.
— И така, да не губим време. Колата ми чака долу. Искам да те изпратя до твоя дом. Уверен съм, че ще ти хареса.
— На мен ми харесва навсякъде, където си и ти. Нали и ти ще останеш при мен?
— Непременно и завинаги! За мене е най-голямо удоволствие да бъда само твой. Само трябва да ме извиниш за няколко часа.
— Защо точно тази нощ? Майорът посочи към заспалото дете.
— Трябва да го отведа далече от Париж — каза той тихо. — Разбираш, нали, че детето не би могло да остане в собствената ми къща. Ела, обична моя, да те заведа в твоя дом, където никой не ще смути щастието ни.
Колко лесно се замайва женското сърце, което обича! Мелиора взе детето, увито добре в шала и се качи с него във файтона на Естерхази.
Когато обаче влезе в къщата на госпожа Буланси, когато черният майор я поведе, тя бе обзета от мрачно предчувствие. Но целувките на Естерхази я замаяха отново. В спалнята, където беше голямото скъпо легло на госпожа Буланси, черният майор взе от ръцете на Мелиора детето. Помоли циганката да седне до него на канапето, където я грабна в обятията си и зашепна любовни и клетвени слова. После напълни две чаши с вино.
— Да пием за нашето щастие, Мелиора — каза майорът, — и после да запечатаме щастието си с целувка.
Те вдигнаха чаши в ръце и се вгледаха един в друг. Чашите звъннаха. Мелиора изпразни своята на един дъх.
— О, каква несръчност — намръщи се Естерхази, защото чашата му беше паднала в момента, когато я поднасяше към устата си. — Може би при целувките ще бъда по-сръчен…
Майорът обърна похотливо снагата на циганката. Тя се отпусна върху възглавниците на канапето и почувства целувките като в сън. В мозъка й бучеше и кипеше. Тя видя или й се стори, че вижда до себе си усмихнат някогашния си съпруг. Постепенно бе обзета от странно чувство, един вид умора, която не можеше да победи. Очите й се затвориха и Мелиора загуби съзнание. Естерхази, който досега я държеше в обятията си, стана.
— Шт — пошушна той.
— Морфинът изигра ролята си — произнесе в този момент женски глас.
Това бе госпожа Буланси. Любовницата на черния майор беше излязла иззад голямо огледало, поставено в единия ъгъл. Тя се приближи до заспалата циганка с помрачено чело, с очи, светещи от омраза. С бързо движение извади кама от пазвата си.
— Сега си в моите ръце, проклетнице, сега ще те убия за по-голяма сигурност. Как целуваше устните, как стоеше като унесена в своите любовни клетви! Как се чувстваше горда тук, в къщата ми, откъдето мислеше, че съм изгонена!
Тя понечи да се хвърли върху циганката, но черният майор я спря. Той стисна силно ръката й. С глух вик госпожа Буланси изпусна камата.
— Лудетино — кресна Естерхази, — май искаш и двамата да стигнем до гилотината?
— Да остане жива! — простена любовницата на Естерхази. — Да ми се изплъзне за втори път? Не, тази циганка трябва да изчезне, да изчезне безследно…
— Но ако я убием в твоята къща, ще се изложим на опасността да бъдем открити. Чуй ме. Ще ти кажа какво искам да сторим с Мелиора. Тя ще преспи тук. Ще бъде по-добре, ако я поставим в леглото тук, да не би да падне от канапето и да се събуди. Ела да ми помогнеш да я преместим веднага.
Госпожа Буланси не посмя да противоречи на обожавания от нея човек. Те нагласиха циганката на леглото до спящото дете, чиито странички се бяха зачервили от благодатния сън.
— Утре, преди още слънцето да изгрее, ще взема циганката в моята кола — продължи черният майор, — ще я заведа на едно място, където няма да бъде видяна от никого и там ще изчезне завинаги.
— Къде? Как се казва това място?
— Това е моя тайна и не мога да се доверя дори на теб — отговори Естерхази с тон, който не търпеше противоречие. — Но има и за теб работа. Готова ли си да я изпълниш? Не е много опасна, но изисква голяма сръчност.
— Тъкмо затова съм готова да я свърша. Естерхази погледна часовника си.
— Сега часът е осем — отбеляза той. — В девет заминава бързият влак за Хавър. Вземи това дете и замини с него. След като пристигнеш, не спирай в никакъв хотел. Вземи лодка и излез в открито море. Знам, че умееш да караш лодка. Не се плаши от вятъра, нито от вълните.
— Не се страхувам от нищо, когато става дума да ти услужа с нещо. Само от едно се опасявам.