— Аз казах, че ще стане нещастие — закърши младата жена ръце.
— Нещастие — повтори Боше и смръщи лице.
— Нещастие! — кресна ветеранът, скачайки по земята като разярен слон. — Не нещастие, ви казвам аз, а престъпление, убийство, подло и мръсно, каквото света едва ли ще е виждал. Тази убийца иска да удави детето в морето.
— Господи! И ние й помогнахме в пъкления й замисъл — проплака жената на рибаря.
— Не викай — кресна й Мишонет. — А ти, говедо, не стой с това лице като теле. Трябва да се предприеме нещо. Дай ми хартия, мастило, перо… Анриета!
Младата жена се спусна да изпълни поръчката.
— А ти, Боше, приготви най-добрата лодка и вдигни платното. Тръгваме. Може да имаме щастието да стигнем навреме.
С бързи крачки Боше полетя към вратата.
— Трябва да ги известим — мърмореше Мишонет като на себе си. — Господин Матийо трябва да знае и да дойде.
Анриета донесе хартия и мастило.
— Ти знаеш по-добре да пишеш от мен — й каза фелдфебелът. — Сядай и пиши каквото ти диктувам.
Младата жена изтри с престилката сълзите, които непрекъснато течаха от очите й. Мишонет се замисли за миг, после продиктува следната телеграма:
„Матийо Драйфус, Париж, ул. «Фуршамбол» Ела веднага в Хавър, в къщата на рибаря Боше. Тук бе видяна жената с белег на лицето, заедно с Андре. Тя отиде с него в морето, навярно, за да го удави. Опити за спасение са предприети веднага. Мишонет“
— Написа ли всичко?
— Да, вуйчо Мишонет.
— Тогава бягай до пощата и предай тази телеграма. Заплати я добре. Може би ще отиде по-бързо. Имаш ли пари?
— Да, да, имам.
Младата жена се спусна навън, подгонена от уплаха и жалост.
Мишонет наметна шинела на раменете си и нахлупи шапката си. После отвори едно чекмедже и извади револвер. Оръжието бе в пълна изправност.
— Ако потрябва, ще пролея и кръв — каза си, — кръвта на онази подла твар.
След като скри револвера в джоба си, побърза да отиде при Боше. Рибарят беше приготвил вече лодката.
— Вятърът е благоприятен — рапортува разтревожен.
— И ти си дявол, но прост. Взе ли мрежа, свирка?
— Всичко е в лодката.
— Тогава Бог да ми е на помощ.
Мишонет скочи в лодката като младеж. Рибарят отвърза лодката, платната се издуха от вятъра и като стрела полетяха над водата.
Виждаше се далече, но по повърхността на морето не се забелязваше лодка.
— Идваме, мили ми Андре, идваме! — викна Мишонет, после скри разбитото си от скръб лице между ръцете си.
36.
Часът беше осем заранта. Матийо Драйфус току-що закусваше и преглеждаше сутрешните вестници, но мисълта му летеше някъде далече. Например той прочете, че на Елисейските полета е намерена убита циганка.
Друг път би му било, може би интересно, но днес го занимаваше само участта на Андре.
— Но чакай… циганка? Не беше ли също циганка и оная, която отвлече детето от мазата на дядо Карус? Но ако убитата циганка е същата, какво е станало с Андре?
Матийо хвърли вестник настрана и скочи. Херманса още не беше се появила в трапезарията. Матийо не искаше да безпокои бедната майка, но реши да отиде при Гилберт и да му съобщи подозренията си. В същия момент слугата съобщи, че двама господа искат да го видят. Единият от тях беше доктор Бургер, а другият — висок мъж, много симпатичен наглед, който му беше представен като княз Дубиски.
— Ах, навярно господина, когото спаси, драги докторе.
— Да, вярно е, доктор Бургер ме избави от Смъртта — додаде князът.
— Но почакай да чуеш кое ни доведе така рано при теб!
— Седнете, господа.
Князът извади затворено писмо и една страница от бележник.
— Тези два предмета — каза той, — намерих тази нощ върху трупа на една циганка, която намерихме убита близо до Елисейските полета.
Матийо трепна. Беше ли възможно? Това, което преди малко го вълнуваше, сега виждаше и в посещението на тези двама мъже…
— Ще ме запитате, господин Драйфус — продължи княз Дубиски, — защо тъкмо на вас давам това писмо и тази записка от бележник, намерен у циганката. Възможно е, обаче, това да ви интересува живо. На нас не ни е известно по какъв начин е попаднала тази бележка в ръцете на Мелиора, но последната съдържа много странни работи. Това са записки на един умиращ, някакъв американец, който се е заблудил в катакомбите и е умрял там от глад. Този човек, както се вижда от неговите записки, е бил престъпник, осъден в Америка на затвор. При пропадането си той повлякъл след себе си и едно младо момиче, което представял за своя любовница и съучастничка в престъплението. Момичето, дъщеря на минен инженер от Пенсилвания, живеела дотогава честно и почтено. Но след признанието на въпросния престъпник, тя била осъдена на затвор. С тези записки американецът признава, че е постъпил несправедливо спрямо това момиче, че тя всъщност никога не е била негова любовница, нито пък съучастничка в престъпните му деяния. Тъй като тя на няколко пъти го е отблъсквала, той й отмъщава по такъв ужасен начин.