Не беше ли тя истинска, а и решителна престъпница, която нищо не можеше да спре? Не ослепи ли собственоръчно мъжа си? Не осъди ли на смърт, и то гладна, своята съперница? Не бе ли сторила най-големите грехове, които могат да тежат на съвестта на един човек? И въпреки всичко, от това последно деяние тя се ужасяваше…
— Не съм страхлива, напротив, решена съм, защото знам, че така трябва да стане, тъй като той го иска. Нямам право да се върна, без да хвърля детето в морето… И все пак… Ах… Да убиеш дете е чудовищно… Значи да убиеш невинността… А невинността единствена е достойна за живот на земята… Роза, която губи листата си, можеш да откъснеш и да я захвърлиш спокойно на земята, но една пъпка…
Самата тя бе дала живот на едно дете, знаеше, че човек се ражда чрез болки и страдания… Болките на майката дават свято право на всяко дете… Всяко раждане, всяко съществуване е дадено по желание на Бога. Който унищожава едно съществувание, погазва го с краката си и го убива, се подиграва с волята божия. Без да иска, очите й се отправиха към нарисуваното око на дъното на лодката.
— Окото на Господ — измърмори тя.
Но в същия момент се яви образът на Естерхази. Тя си спомни за неговото поръчение, минаха й през ума всички негови любовни ласки по време на техните лудешки нощи. Не, тя искаше да вкуси още от удоволствията. Държеше на всяка цена да запази любовника си, дори и с цената на живота на това невинно дете.
Остави веслата. Огледа се наоколо, защото се опасяваше да не бъде наблюдавана от някого дори и сред морето. Сушата беше изчезнала от погледа й. Сега можеше да изпълни задачата си. Моментът беше дошъл. Тя стана, лодката се залюля, но скоро пак се уравновеси.
— Ела тук — нареди на момчето.
Андре се уплаши от суровия тон и остана треперещ на мястото си.
— Не чу ли какво ти казах?
— Ти искаш да ми сториш нещо лошо… Гледаш ме така страшно…
Жената се сепна, вдигна го от мястото му и го накара да клекне на колене.
— Моли се — заръча тя. — Знаеш ли да се молиш?
— Да, мама ме научи.
— Тогава, моли се, но бързо, не губи време. Детето вдигна молитвено ръце.
Със сълзи на очи започна:
— Господи, който си на небето, моля ти се, направи ме да бъда добър и тих. Върни ми обратно моя любим баща, който невинно страда на Дяволския остров. Ще те обичам и ще ти се моля днес, както и всякога. Амин…
Госпожа Буланси трепна, когато чу устните на детето да произнасят името на мъченика от Дяволския остров. С погубването на бащата започна и завършва със смъртта на детето. Без да иска и тя повтори: Амин… Амин!… После сграбчи детето с двете си ръце и го вдигна нагоре.
— Нека това бъде последният ми грях — изрече, понечвайки да хвърли ужасеното дете в морските вълни.
В същия момент очите й широко се разтвориха… Ръцете й се разтрепериха и изпусна детето в лодката, после с ужасен вик се отпусна на колене. Там, където по-рано беше окото на Господ, сега се беше отворила кръгла дупка. Когато детето се молеше на колене, навярно беше засегнало с крака си някакъв скрит механизъм, който предизвика нахлуването на водата.
Само за няколко минути лодката бе наполовина пълна с вода. Госпожа Буланси нададе пронизителен вик за помощ.
— Давим се — запищя тя. — Няма ли някаква надежда за спасение?… Няма… О, това не е случайност, а преднамерено желание… Той е решил да ме погуби… Помощ… Помощ!
Воалът от очите й падна. Сега тя разбираше, че черният майор искаше да се отърве от нея и я е изпратил на смърт. Човекът, когото обичаше с толкова преданост, комуто служеше като вярно куче, обичният, обожавай човек, беше нейният убиец!
Че нямаше изглед за спасение, това бе очевидно. Лодката започна да потъва, а наоколо имаше само вълни… Вълни, които я заобикаляха с печален вой. Никаква помощ… Нито едно платно… нито една лодка!
Детето се молеше… Жената късаше в отчаяние облеклото си и проклинаше.
— Проклет да бъдеш, Естерхази — виеше, — три пъти проклет! Нека наказанието на ада не те отмине! Жив да изгниеш! Черната ти душа да бъде разкъсана на парчета от всички мъки на света преди да издъхнеш! Проклето да бъде името Естерхази… Проклето завинаги!
На около един кабелт от потъващата лодка се появи огромен параход. Моряците бяха видели опасността. Те спуснаха веднага лодка. Един от наблюдаващите на борда, се безпокоеше нетърпеливо. Това беше жена. Изведнъж и тя скочи в спасителната лодка.