— Дръжте се здраво — викна тя на давещите се. — Идваме ви на помощ!
— Помощ… Помощ — викна обнадеждена Помпадура.
Но в същия миг лодката под краката й изчезна. Детето, подето от течението, бе грабнато от висока вълна и изпратено към парахода. Помпадура потъваше. Но скоро тя пак се появи на повърхността. Беше се хванала за потъващата лодка с две ръце.
— Ще живея — изпищя тя, държейки се здраво за лодката. От борда на парахода й бяха хвърлени и няколко спасителни пояса.
Тя се наведе, за да хване един… когато малка лодка с бяло платно се приближи до нея. В лодката стоеше прав вече възрастен човек, облечен в униформата на фелдфебел. Белите му коси се развяваха от вятъра.
— Проклетнице — викна той гръмовно. — Ти уби детето… Ето ти тогава, нека това бъде краят на твоя грешен живот!…
Чу се изстрел. Куршумът улучи мизерницата точно в челото.
Очите й се отвориха още веднъж, погледнаха злобно света и после безжизненото тяло потъна във водата.
Вълните лакомо го погълнаха.
— Точно до малката лодка с бялото платно се чу женски глас.
— Вземете ме за Бога, вземете ме! Държа детето в ръце!
Четири мъжки ръце едновременно се протегнаха да помогнат на спасителката. Решителната плувкиня прехвърли детето в лодката, а после и тя се покачи ловко в нея. Младата жена изтърси дрехите си и черната си коса от водата.
— Живо е. Почувствах биенето на сърцето му. Мишонет погледна хубавата млада жена и викна учудено:
— Господи, Боже! Не сте ли вие Алиса Тери?
— Да, аз съм. Но сега и аз те познавам, ти си Мишонет, верният фелдфебел!
— На вашите заповеди! Но знаете ли кого спасихте от водата?
— Не. Един човешки живот.
Старецът целуна ръката на благородното момиче:
— Алиса Тери, вие спасихте детето на нещастния капитан Драйфус, нашия малък и любим Андре…
— Тук ли живее рибарят Боше?
Този въпрос отправяше Матийо Драйфус към един огромен рус човек, който след обяда на същия ден стоеше пред малката къщичка до брега на морето и меланхолично наблюдаваше морето.
Но вместо да отговори с да или не, великанът разтвори обятия и притисна Матийо до гърдите си с такава сила, че доктор Бургер се уплаши да не му строши костите.
— Господин Матийо, господин Матийо, вие ли сте наистина?
— Ами ти, капитан Клаус Грот, по какво чудо се намираш тук?
— По какво чудо — повтори радостно капитанът със светнало лице. — Но може ли да има чудеса за оня, който е пропътувал земното кълбо с най-дивната жена. Разбирам, вие сте дошъл за Андре!
— Да, за него, горкото дете… намери ли се трупът му?
— Трупът? Боже опази! Той беше намерен и изваден от водата жив и здрав.
— Андре е жив! Господи, благодаря ти! Матийо вдигна ръце към небето, сълзи на радост потекоха по лицето му. После го обзе чувство на признателност.
— Къде е мъжът, който го спаси? — запита той бързо. — Половината от състоянието си ще му дам, стига да го приеме.
— Вярвам, че ще го получи — отговори Клаус Грот, смеейки се хитро, — но навярно при някои и други условия. Но елате да ви заведа да видите Андре и „мъжа“, който го спаси.
Той направи знак на двамата мъже да го придружат. Клаус Грот отвори предпазливо вратата на стаята. По средата се намираше голямо легло, върху леглото лежеше детето.
Страничките му горяха от лека температура, последица от настинката, но спеше спокойно и от пръв поглед се виждаше, че няма никаква опасност за живота му.
До леглото върху обикновен дървен стол седеше самата Алиса Тери с наведени очи, сякаш бе дълбоко унесена в нещо. Изведнъж тя вдигна поглед и нададе вик на изненада. Пред нея стоеше Матийо. Лицето й пламна и обикновено така храбра, тя затрепери силно от вълнение. Не беше в състояние да каже нито дума.
— Матийо?…
Той се наведе дълбоко и целуна мълчаливо и силно развълнуван двете ръце на момичето, които се протягаха към него. После целуна и спящото дете по очите и челото.
Доктор Бургер го прегледа веднага.
— Няма никаква опасност — успокои ги. — Само лека простуда, едно голямо напрежение. Нуждае се от по-дълга почивка. Утре рано ще се върнем всички в Париж и ще заведем Андре на майка му.
— А ако успеем да направим това — се чу звучният глас на Клаус Грот, — ще благодарим само на нея — той посочи Алиса. — Тя е „мъжът“, който изтръгна Андре от вълните.
След тези думи той хвана доктор Бургер за раменете и го изведе от стаята, пошепвайки му:
— Ние сме сега съвършено излишни тук, господин докторе.
Лекарят стисна ръката на капитана. Той го разбра.