— И тъй. Значи и за това пак на тебе ще трябва да благодаря — промълви Матийо трогнат, когато остана насаме с момичето. — Как дълго страда заради нас! Голямата признателност, която ти дължа, е неизплатима!
— Изпълних само дълга си! — прошепна задавено американката.
— Своя дълг? О, Алиса, това е голяма дума, а животът може да бъде заплатен само с живот. Нека се разплатим и да останем честно и достойно разплатени. Искаш ли да приемеш моя живот до последното издихание и искаш ли да ми дадеш в замяна твоя, от днес до края на дните си? Скъпо, обично момиче, кажи, отговори ми, искам твоето „да“.
Той беше взел ръцете й и я притискаше нежно до гърдите си.
— О, Матийо — пошепна с очи, плувнали в сълзи, — не мога, трябва да откажа. За теб мислих при всички опасности и страдания, през които преминах, за теб сред нечуваната буря между вековните лесове, за теб, когато бях в ръцете на убийците и когато мислех, че всичко е свършено и че трябва да напусна вече този свят. Тогава повече от всякога чувствах колко силно те обичам.
Устните им се сляха в дълга целувка.
Но Алиса се изтръгна като обзета от лошо предчувствие.
— И въпреки всичко това, аз не мога да ти бъда жена — пошепна тя треперейки, — не мога тъкмо затова, защото-те обичам много. Защото срам, тежък срам тежи над главата ми. Аз съм очернена, наклеветена като крадла, Матийо!
С дълбока въздишка девойката падна на колене пред обичния мъж. Той обаче вдигна ръката си като за благословия над нея.
— Стани, Алиса — изрече тържествено, — защото си чиста и нито едно петно не лежи на душата ти. Аз и без това не мога да се отплатя за доброто, което ти стори за моето семейство, но Господ го стори. Докато ти странстваше по морета и чужди земи, той има грижата да даде доказателства за твоята невинност, той трогна сърцето на престъпника, който несправедливо те обвини. Вземи тези записки, в които очернителят ти в предсмъртния си час се е изповядал, и цял свят ще трябва да го признае, че Алиса Тери е невинна!
— Невинна! — възкликна Алиса. — Господи, благодаря ти, аз съм невинна!
И за пръв път в живота си това смело момиче беше напусното от силите си и падна в безсъзнание на пода.
Когато Алиса дойде на себе си, Матийо беше коленичил до нея, а главата й почиваше на коленете му.
— А сега не искаш ли да бъдеш моя жена? — запита той тихо.
— Твоя жена — прошепна тя с щастлива усмивка. — Ах, колко горда, колко радостна се чувствам. Жена на Матийо!
— Чичо Матийо — възкликна в този момент мил глас.
Момчето се беше събудило и весело обхвана с едната си ръчица врата на обичния си чичо, а с другата сочеше към Алиса:
— Нея трябва да обичаш, чичо Матийо — каза Андре сериозно. — Тя ме извади от водата, където ме хвърли жената с белега на лицето.
— Ще я обичам, мило момче, винаги ще я обичам… винаги.
На следващия ден Херманса със сълзи на очи притискаше в обятията сина си. — Държейки го близо до майчиното си сърце, тя го покриваше с целувки:
— Ох, радост моя, намерих те пак, утешение мое, ти само можеш да ме поддържаш. Сега ще пораснеш голям и хубав близо до мен. И ще отмъстиш за баща си, мъченика на Дяволския остров.
. А около майката и детето стояха прави Матийо и Алиса Тери, Клаус Грот, Мишонет и дядо Карус.
Нито едно око не беше сухо. Тогава Херманса възкликна дълбоко трогната:
— Благодаря ти, Господи, колкото и голямо да е нещастието на семейството ни, все пак ни останаха верни приятели.
37.
В минната област Вилкесбар духовете не бяха се успокоили. Бунтовническият дух се надигаше от нечовешките постъпки на собственика на мината Хенри Масон. Той не успя да усмири вълната на негодувание. Тежки дни настъпиха за инспектор Тери, за Ервин и Едит, младото момиче на минния собственик, което напусна бащината стряха и живееше в къщата на старика Тери.
И четиримата усещаха с растяща загриженост как си пробива път в умовете на работниците мисълта за грабеж и разнебитване на чуждата собственост и със страх очакваха избухването на народното негодувание, подстрекавано с пламенни слова и големи количества ракия. И Хенри Масон би паднал като жертва на този бяс, защото стачниците бяха прекъснали телеграфните жици, които свързваха мините с Вилкесбар. По този начин собственикът на мините не можеше да влезе във връзка с властите, за да иска помощ.
В дома на милионера владееше хаос. Част от слугите си бяха стегнали багажа и се пръснаха, заявявайки, че нямат никакво желание да бъдат убити заедно с господарите си. Други, които бяха останали, стояха с ръце в джобовете си, не правеха нищо и се отдаваха само на гуляи, сякаш наближаваше свършекът на света.