— Вървете и тримата по дяволите! — викна тъй силно, че ония от асансьора го чуха. — Парите, които взехте със себе си, ще бъдат мои. Но най-напред ще стигнете дъното на мината, във вид на пита, а после ще ви дойда на гости до стенната скара, за да си прибера плячката. Ха-ха, французино! Ирландецът излезе по-хитър от тебе. Не ти ще избягаш в Австралия и ще живееш като рентиер, ами червенокосият ти приятел Боб.
Рев на бяс и ужас долетя отдолу. Защото нещастниците виждаха как ирландецът реше въжето.
— Хей, Хенри Масон — викна червенокосото чудовище иронично, — ако въжето беше металическо, не бих могъл да го прережа, нали?
— Смили се, смили се — изплака милионерът. — Вземи всичките пари, но ми запази живота.
— Не, не, само мен, само мен спаси — чу се умоляващият глас на хубавата Нинон. — Видях как ме гледаше. Ще бъда твоя, ще избягам с теб… спаси ме… спаси ме само…
Див рев, глух трясък и после настъпи тишина. Въжето се скъса и асансьорът се провали в пропаст. Там долу лежаха три купчини от месо, кръв и строшени кости… Червенокосият Боб се наведе над пропастта и лицето му придоби зверски израз.
— Мъртви! — измърмори той. — Те няма да излязат вече оттук! А сега бързо долу, за да задигна парите…
— Стой на място, убиецо! Какво направи? Желязна ръка беше хванала Боб за лакътя. Ирландецът трябваше да направи огромно усилие, за да види оня, който така изневиделица го нападна. С ужас разпозна лицето на инспектор Тери, който продължаваше да стиска здраво мошеника. Срита го на платформата и Боб вече висеше с половината си тяло над шахтата.
— Ти преряза въжето — викна Уилям Тери, — чух гласовете на нещастниците, които те молеха да се съжалиш над тях. Не беше ли Хенри Масон и жената, която му гостуваше? Пристигнах твърде късно — не можах да спра престъпното ти деяние. Но ще отидеш на бесилката пияно куче, отдавна ти е мястото там!
— Внимавай, инспекторе! — изхърка Боб, който почти се задушаваше в ръцете на стареца. — Ако аз отида на бесилката, и ти няма да стигнеш по-далече. Ще увиснеш и ти до мене. Не чуха ли всички твоите заплахи срещу собственика на мините? Ще ми повярват, като се закълна, че извършихме заедно престъплението.
— Мизернико, умри тогава!
С неподозирана сила Тери се нахвърли върху негодника. И тогава се случи нещо страшно. Едно зловещо скърцане се чу и гнилата платформа рухна под тежестта на двете борещи се тела. Червенокосият Боб се сгромоляса с отчаян рев в зиналата пропаст. След него в безуспешен опит да се задържи полетя и нещастният Уилям Тери.
— Не чу ли нищо, Ервин? Това беше гласът на Тери. Старият като че ли викаше за помощ.
Тези думи бяха произнесени от Легуве, който стоеше пред Тяхната къща, заедно с Ервин, Одета, Антонина и Едит, за да подишат малко чист въздух преди лягане.
Вслушаха се със затаен дъх. Стори им се, че викът за помощ се повтаря. Сега вече не се двоумиха. Запалиха миньорски лампи, взеха необходимите инструменти и забързаха към виковете за помощ.
— От изоставената мина се чува гласът, там… там, трябва да е.
Мнозина миньори се спуснаха пред тях. Ненадейно пред самата мина спря красив файтон, който затвори пътя. Един господин и една госпожа, елегантно облечени седяха в него. Никой не ги познаваше.
— Бързо, кочияш, освободи пътя, касае се за спасяването на човешки живот.
Тогава младата дама показа глава от колата.
— Какво има, хора — запита тя, — кого искате да спасявате, да не е паднал някой в шахтата?
— Така ни се струва. Касае се за най-добрия човек в околността, за инспектор Тери.
Дамата от купето нададе вик и в следния момент беше вече между миньорите.
— Хайде, хора — викна тя, — трябва да го спасим. Бързо, бързо, бързо…
Чужденецът скочи от купето и ги последва. Стигнаха при входа на мината и по прерязаното въже и по счупената платформа разбраха, че се е случило нещастие.
Непознатата дама свали шапката си и се наклони над зиналата пропаст.
— Мълчание — помоли тя тихо. — Там долу се чува нещо. Не чувате ли охкане, сякаш някой иска помощ.
— Ти ли си, Уилям Тери? — викна Легуве, навеждайки се над пропастта.
— Да, аз — отговори глух глас от дълбочината.
— Държиш ли се някъде за нещо?
— Да, за част от стълбата. Хванах се при падането си, но тя е прогнила и едва се крепи за стената. Помогнете бързо. Всяка минута е скъпа… силите ми ме изоставят…
— Дръж се здраво — викна младата жена. — Ще бъдеш спасен, ако има правда на тоя свят.