После се обърна към миньорите:
— Спуснете ме с въжето!
— Какво мислите, госпожо? — каза Легуве. — Това не е работа за вас. Необходим е мъж, който не се бои от смъртта.
Но младата жена сама се овърза с въжето, което другите държаха готово за спущане.
— Аз и никой друг! Ще спася Уилям Тери — викна тя с искрящи очи. — Нали ти, обични ми, Матийо, си съгласен?… Дръжте здраво, хора, аз съм Алиса Тери, дъщеря му, и сега ще разберете, че само аз имам право да го спася.
В дълбоко мълчание те спуснаха Алиса Тери в дълбочината.
— Неговата дъщеря — разнесе се шепот между миньорите. — Същата, която той прокле и изпъди…
Минаха две минути в очакване. Матийо покри очите си с ръка. Отдолу се чу радостен вик.
— Теглете нагоре… Жив е… Спасен е!
Въжето бавно се задвижи. Здрави мишци го теглеха неотклонно и внимателно и бащата и дъщерята се показаха от дълбочината.
Алиса държеше в прегръдките си стареца, чиято глава почиваше на рамото й.
Уилям Тери загуби съзнание, шепнейки:
— Това е смъртта… И Алиса, чистият ангел, ме носи нагоре към небесата…
Да, към небесата, защото старият инспектор не умря, е претърпя само леко загубване на съзнанието. Но се намираше пак в небесата, защото, когато дойде на себе си, той узна истината. Да, неговата Алиса Тери се беше върнала. Тя имаше в ръцете си доказателство за невинността си и беше годеница на солиден и важен господин. Не беше искала да стане негова жена, преди да дойде в Америка, за да види отново баща си.
— Неговото проклятие ме подтиска — беше обяснила Алиса. — Той трябва да ми прости преди да бъда твоя.
Възрастният човек оттегли проклятието ей и го замени с бащинската си благословия чрез молитва за прошка заради несправедливата си постъпка. Алиса на свой ред му прости и радостно му Целуна ръката, покривайки я със сълзи. Между Алиса и избягалите от Каена, които тя беше спасила от гладна смърт, се състоя среща, пълна с радостни чувства. Матийо поздрави сърдечно и затрогващо приятелите на своя нещастен брат и от тях узна за страданията на мъченика от Дяволския остров.
Това беше единствената горчива капка в неговата чаша, пълна с щастие.
Но бяха пролети и други сълзи. Едит Масон оплака баща си. В дъното на пропастта беше намерен неговият неузнаваем труп. Все пак тялото му беше разпознато, докато останалите — Нинон дьо Клер, Марсел и Червенокосия Боб — едва се познаваха.
Кожената кутия с ценните книжа и пълното със злато чувалче — тези бездушни предмети — не бяха претърпели никаква повреда и преминаха незасегнати в ръцете на Едит, която получи богато наследство.
Три дена след смъртта на Хенри Масон, работата в мините продължи. Бяха удовлетворени всички искания на работниците и никъде в Щатите не се намираха по-добри отношения между работници и работодатели както тук.
Уилям Тери си даде оставката и на негово място беше назначен Ервин, който заедно с обичната си Одета имаше голямо влияние сред работниците.
38.
На улицата вилнееше сбирщина от хора, които издигаха злобни възгласи. Студенти, жени, бродяги, престъпници, а между тях и хората от буржоазията, които се събираха като зяпачи навсякъде, се тълпяха в неподозирано ожесточено състояние.
— Ако мога да пипна Пикар — викна едър младеж, навярно дошъл от провинцията в Париж, — веднага бих го изпратил без паспорт на оня свят…
— И Матийо Драйфус — опита се да го надвика друг, — ако пипна брата на предателя, не би си отишъл здрав!…
Едва бяха произнесени тези думи и изведнъж множеството хукна презглава. Мъж с руса брада, силен и едър като Херкулес, пипна двамата младежи, които се заканваха, удари им главите една в друга и викна:
— Махайте се оттук… иначе ще получите и по-добър урок.
Тоя рус гигант не беше Друг, а самият Клаус Грот. До него стоеше старият Мишонет, както винаги в униформата си на фелдфебел със своя медал и дядо Карус, който гледаше с презрение тълпата. Сега, когато беше облечен с нови спретнати дрехи и живееше в дома на Драйфус, той беше решил, че ще остане в него докато е жив.
Тримата мъже си пробиха път през множеството до моста.
— Тук да спрем и да залостим здраво — предложи Клаус Грот на другарите си. — Ей Богу, докато съм жив, Зола няма да пострада. Как може тези мизерници да искат да го убият? Единственият човек в цяла Франция, който има куража да каже истината. Единственият, който надигна глас в защита на осъдения Драйфус, невинния мъченик? Срам и позор за цялата нация…
— Цялата тази комедия се разиграва от Естерхази — заяви категорично Мишонет. — Тази тълпа е подкупена с парите от неколцина високопоставени офицери.
Дядо Карус, който продължаваше да слуша с презрение рева на тълпата, изведнъж стана неспокоен.