Сега лицето на княз Мирович бе спокойно и весело.
— Направих това, което обещах, в което се заклех — каза тихо той, — когато жестокият баща на любимата Катерина предаде детето ми в ръцете на един несретник, за да погуби с това щастието на любовта ни.
Тогава се заклех, че моята Павловна ще стане богата жена.
Белобрадият мъж въздъхна.
— Ти искаше, барон Фон Острау, да направиш детето ни улично момиче — каза той тихо и очите му светнаха с демоничен огън, — и заплати с живота си за тази своя жестокост. Аз спасих детето си от ръцете на разбойниците и утре тя ще стане графиня Естерхази.
— Още не е станала — пошепна някой зад него, — Григорий Мирович. Ти още не си постигнал целта си.
Мирович се стресна.
— Ти ли си, Жаксон — каза той, като се обърна, — уплаши ме.
Приятелят на фалшификатора стоеше пред него и се усмихваше.
— Отучи се от благородните си навици, приятелю Мирович — подсмихна се кисело той. — Скоро ще се свърши твоето князуване.
— Какво искаш да кажеш с това? — извика Мирович. — Кажи ми какво искаш от мене, не ме мъчи повече.
— Ще ти кажа — отвърна англичанинът. — Накъсо — не ми харесва, че жениш дъщеря си и ти казвам да върнеш годежа още тази вечер под някакъв предлог!
— Ти луд ли си, Жаксон?
— Не съм луд, приятелю. — Ще погубиш себе си и мен, пък и твоята Павловна.
— Тебе ли? Не си ли имал достатъчно пари в последните дни?
— Това е вярно, ти сега изкусно изработваш френските пари. Последните двадесет хиляди размених без никаква опасност. Кажи ми сега, как ще изплатиш зестрата на зет си, която си обещал, че ще му броиш на другия ден? На това не можеш да ми отговориш, човече, не виждаш ли, че това е пропастта, в която и двамата ще паднем! Един княз трябва да удържи думата си и ако не можеш заплати четири милиона рубли, тогава ще бъдем разобличени. Че не си в състояние да заплатиш, в това съм толкова сигурен и уверен, колкото че бих могъл да съживя един мъртъв, който преди шестнадесет години…
— Спри — извика князът. — Стига си ме ядосвал с тази история. Наистина си успял да се възползваш от моята тайна. Цели шестнадесет години те храних с моите фалшификации в Русия и когато поисках да напусна тази работа и да заживея като почтен човек, ти ме застави да започна пак престъпното си дело. Ти стана демонът на моя живот.
— Да не се отдалечаваме от темата — каза англичанинът. — Да приказваме за зестрата, която вдругиден трябва да се даде.
Григорий Мирович стана.
— Ще броя зестрата — каза той. Жаксон толкова се стресна, че приседна.
— Не знаех, че си полудял — прошепна той. — Ти искаш да броиш четири милиона рубли. Това е цяло безумие.
— Не, Жаксон — отвърна князът. — Това е плод на прекараните в безсъние четиридесет нощи.
После той отиде до вратата, за да се убеди, че не ги подслушва някой и пак дойде при другаря си.
— Ще ти кажа всичко, за да те успокоя — прошепна князът. — Работил съм четиридесет нощи на улица „Наполеон“, улеснен от едно съвсем ново откритие и изфабрикувах половин милион руски и френски банкноти. Те са тъй изкусно направени, че и най-опитният човек не може да ги различи от истинските: толкова сполучливи банкноти досега не съм правил.
Жаксон се изправи бавно.
— Какво ще правиш с това състояние?
— Що за въпрос! Ще ги броя на зет си и ще му дам обещание, че всеки три месеца ще получава такава сума, докато изплатя цялата зестра. Той непременно ще се съгласи с това предложение, тъй като и най-богатият човек не може да брои четири милиона наведнъж.
— Твоята мисъл е добра, Мирович — похвали го Жаксон ласкаво. — Искам да ти кажа много неща, но чини ми се, че някой иде. Извини ме, забравих, че съм твой слуга, кажи ми къде ще се видим тази нощ?
— В стаята ми в къщата на госпожа Легуве — прошепна князът. — Нали имаш втори ключ.
— Добре, ще дойда.
— Не забравяй, че там се казвам професор Григорович — му каза той тихо и после добави високо:
— Франк, добре сте наредили трапезата, надявам се, че всеки от прислужниците ще бъде на мястото си.
— Бъдете спокойни за това, приятно ми е, че можем да участваме в това тържество.
В това време влезе Павловна. Князът разтвори ръце и притисна девойката до гърдите си. Младата княгиня беше облечена в бяла копринена дреха — не носеше никакви украшения, освен гердан от маргарит, който украсяваше шията й.