Той подаде писмото на председателя на съда, който го прочете и го предаде и на другите членове на съда, които веднага се оттеглиха на съвещание. Когато съдът се яви отново в залата, председателят съобщи:
— Обвинението срещу барон Емил фон Пикардин е неоснователно и сам прокурорът го оттегля.
Възторжени аплодисменти на публиката посрещнаха това съобщение. Председателят въдвори тишина и продължи:
— Този обрат, на процеса настъпи вследствие писмото, получено от известния агитатор на въпросното братство Курт Валберг, който се намира в Лондон. Той пише, че е научил от вестниците, че Емил фон Пикардин е обвинен в членство на подсъдимото братство въз основа на това, че е бил заварен облечен в червена мантия. Тази мантия обаче, е заел лично той, Курт Валберг, на барона в „Червената воденица“. Той признава, че е член на посоченото братство и затова естествено е да се намери знакът в джоба на мантията му. Във всеки случай баронът е невинен и съвестта на Курт Валберг го кара да изповяда това тук без всякакъв умисъл. Същевременно обаче, той съобщава на съда, че заминава за Америка и по този начин не може да бъде преследван дори и в Англия.
Така Емил фон Пикардин беше оправдан без да бъде амнистиран или опростяван и придоби отново цялото си конфискувано имущество. След това веднага започнаха приготовленията за сватбата му с Павловна, която намери подслон в къщата на Лучия Натузиус, нейната нова приятелка. Оттук тръгна Емил за църквата и единствените, които ги придружиха, бяха Лучия с полковник Пикар и старият Натузиус.
Лучия и Пикар гледаха с известна завист младата двойка. Те не бяха успели още да се сдобият с документ за импровизирания годеж в пустинята, защото Пикар беше още на служба, докато Пикардин си беше подал оставката. Военните власти временно бяха отказали разрешение за сватбата на Пикар, докато обвиненията, повдигнати срещу него по процеса на Зола, не бъдат обяснени и отхвърлени…
Сватбената церемония беше приключила. В малкия елегантен дворец, който Пикардин беше купил в квартал „Сен Жермен“, предстоеше малко интимно тържество.
Емил помогна на своята обична съпруга да се качи в купето. В същия момент Павловна нададе вик. Трепереща, тя протегна ръка и показа с ужас човека, който стоеше до вратата на църквата. Един окъсан и гърбав тип, човек, който имаше вид на просяк.
— Какво ти е, мила моя? — изплаши се Пикардин и се качи бързо при Павловна.
— Виждаш ли оня мизерник? — промълви младата жена бледа и трепереща.
— Оня гърбав просяк ли? Да, той беше демонът на живота ми.
— Ах, разбирам… той е…
— Гърбавият Питу! — допълни разтреперана Павловна.
— Негодникът! — викна Емил фон Пикардин. — Значи този е, който те преследва, измъчва и бе причината да бъдеш арестувана и изпратена в Сибир?
— Да, той е подлецът.
— Чувствам се длъжен да кажа няколко думи на този човек — процеди през зъби Пикардин и понечи да слезе от купето.
Но Павловна го задържа.
— Ако ме обичаш — му пошепна тя, — нека се отдалечим веднага оттук. Остави този негодник. Той няма да избегне злощастната си съдба, защото Бог наказва клеветата.
Емил направи знак на кочияша. Купето потегли. Тогава избухна някакъв саркастичен смях.
— Ще се видим пак, красавице Павловна! — викна гърбавият Питу с глух глас. — Виждам, че щастието ти се е усмихнало и си станала знатна и богата дама. Но не се знае още…
Колата бързо отмина. Но хубавата жена беше припаднала върху гърдите на съпруга си, който нежно я държеше. Гърбавият Питу гледаше зад купето, докато то изчезна от погледа му. После той радостно потри ръце — неговият обикновен жест, когато се чувстваше доволен и добре разположен.
— Я виж ти — каза си той със злобна усмивка, — все пак не ме е напуснало напълно щастието. Едва се върнах в Париж като скитник и вагабонтин без средства, с окъсани дрехи и пробити обуща и веднага ми се удава случай за блестяща сделка. Тази Павловна стана златна мина за мен и сигурно ще съумея да я експлоатирам. О, Питу не е загубен, макар и да няма нито сантим в джоба си. Извънредно хубава е тази Павловна и изглежда е налетяла на голямо богатство. Трябва да узная с кого се е венчала.
— Кажи ми, кой е мъжът, приятелю — обърна се гърбавият към стоящия наблизо клисар.
Черковният служител измери с презрителен поглед непознатия дрипльо от краката до главата.
— Не съм ти никакъв приятел аз — му каза, — но щом като си толкова любопитен, ще ти отговоря. Съпругът е Емил фон Пикардин, а хубавата булка се казва Павловна Мирович. Навярно искаш да отидеш у тях и да изпросиш нещо?
— Аз не прося — сопна се Питу сърдито и обърна гръб на клисаря.