Господин Дьо Ла Бриер се заразхожда напред-назад, докато слушаше прочувствената декларация на Питу. Посивялата глава клюмна в размисъл на гърдите му.
— Какво искаш? — запита тихо.
Питу забави за момент отговора:
— Претендирам за поста директор на криминалната полиция в Париж.
Произнесено беше твърдо. Господин Дьо Ла Бриер трепна.
— Да не си полудял, човече? — измънка той.
— Луд, защо? Не искам нещо повече от поста, който почти държах в ръцете си по-рано, преди да напусна Париж по ваше поръчение. Тогава вие лично ми бяхте казал: „Поздравявам те, господин директоре на криминалната полиция“.
— Тогава го казах, но…
— Тогава? Как? Сега не съм ли вече същият? Мислите, че забравих как се ловят престъпници? Умея да се възползвам от тайните, които ми са известни.
Господин Дьо Ла Бриер тропна сърдито с крак по пода.
— Остави настрана заплахите. С това няма нищо да постигнеш. Не забравяй, че съм префект на полицията в Париж и че само една дума от моя страна ще е достатъчна да изчезнеш безследно…
— Тези работи, господин префекте, можете да ги разправяте на човек, който не познава кулисите на вашия театър. Днес никой не може да изчезне така леко, както вие мислите, а и аз взех необходимите мерки, за да бъда търсен в случай, че ненадейно изчезна. Баща ми се нагърби да уведоми веднага министъра, в случай, че ме арестувате.
Префектът на полицията се засмя странно.
— Значи твоят баща ще те закриля? — запита той иронично.
— Е, и какво смешно има в това?
— Наистина, твоят баща…
— Е, по дяволите, не знаете ли, че Соломон Бенас е мой баща?
— Твоят баща навярно би те протежирал с голямо удоволствие, но за да стори това, би трябвало най-напред да стане от гроба.
Питу се слиса.
— Какво казвате? — измънка едва чуто той.
— Как? Не знаеш ли, че баща ти е мъртъв? Гърбавият рухна върху първия стол, но това не се дължеше на синовна болка за бащата. Беше изключително, защото осъзна, че сега беше загубил и последната си опора.
Господин Дьо Ла Бриер се приближи до него. С видимо състрадание и с тон по-малко враждебен той каза:
— Виждаш ли, приятелю, този е мотивът, поради който не мога да те приема отново в полицията, дори и на по-скромна служба… Баща ти умря така, както живя — като престъпник. Той искаше да хвърли бомба под файтона на Зола, но сам той падна и стана жертва на този атентат. След смъртта му направихме обиск в къщата му. Констатира се, че Соломон Бенас в живота си е извършил много престъпления и че много от тях той не би могъл да извърши, ако не беше протежиран от човек в полицията. За твое голямо нещастие у него се намериха няколко писма, написани от твоята ръка, от които се вижда, че ти си бил въпросното лице в полицията, което го е осведомявало за ходовете и намеренията на властта.
Питу нададе сподавен вик. Стъкленият му поглед се впи в пода. Осъзна, че е проиграл шанса си.
— Сега можеш да избереш — каза му господин Дьо Ла Бриер след къса пауза. — Да арестувам веднага съучастника на Соломон Бенас или да ми обещаеш да бъдеш разумен.
Да, но Питу не разбираше още какво искаше да каже префектът на полицията с тези думи. Той погледна въпросително бившия си шеф.
— Искам да ти кажа какво разбирам под тези думи — продължи да обяснява Дьо Ла Бриер. — Преди всичко трябва да се откажеш от своето желание.
Гърбавият изръмжа сподавено. Тъкмо това го засягаше жестоко. През цялото време на нещастията му, когато гладуваше и понасяше нечовешките удари на русите и китайците, когато за малко щеше да издъхне от глад в Сибир, а по-късно да умре от слънчасване в китайската равнина, винаги мисълта за службата го крепеше.
— Когато се върна в Париж — си казваше той, — за всички тези страдания и унижения ще бъда възнаграден. Ще застана начело на парижката полиция и ще мога да натискам с крак чуждите вратове. Ще мога да довърша блестящата кариера, която започнах там. Ще имам пари колкото ми потрябват и ще разполагам с голяма власт.
А сега този красив сън се разсея само при една-единствена дума на префекта на полицията! Нито служба, нито кариера, нищо вече не го очакваше.