— Но не е достатъчно — продължи префектът, — да се откажеш от желания пост. Ще трябва да напуснеш Париж и ще направиш още по-добре, ако се установиш в някое село. Ако обаче, това ти е невъзможно, ще трябва да живееш тук скромно и под чуждо име. В противен случай ще трябва веднага да те арестувам, щом като бъда уведомен от някого, че живееш или се намираш в Париж. Остава въпросът от какво ще живееш.
— Този въпрос не ме тревожи — отвърна Питу. — Моят баща Соломон Бенас е оставил грамадно състояние. Аз съм единственият му наследник, така че едва ли бих се нуждаел от пари.
— И тук трябва да ти кажа нещо, което ще те разочарова — бегла усмивка пробяга по лицето на префекта на полицията. — Вярно е, наистина, че баща ти остави близо един милион франка, но са ти известни нашите закони и знаеш, че състояние, добито чрез престъпление, се конфискува от държавата за благотворителни цели. Но и държавата в този случай няма да получи много, защото след смъртта на баща ти се явиха много измамени от него лица, които успяха да докажат, че имат право на значителни обезщетения. Струва ми се, че има около двадесет такива висящи дела в съда.
Гърбавият Питу подскочи от изненада. Като звяр в клетка започна да се върти из стаята. Бледото му лице пламна от гняв.
— Проклет да бъде баща ми — изграчи той. — Не съумя да осигури наследството ми, проклет да съм и аз, че не се сетих да се погрижа за собствените си дела, а се губих и скитах по чужди цели и услуги. Каква е облагата ми от всичко това? Абсолютно нищо! Аз съм просяк и мога да застана на някой ъгъл на улицата да чистя обуща на проходящите или да искам милостиня.
— Толкова няма да изпаднеш, Питу — успокои го префектът, — чуй ме какво ще ти предложа.
Гърбавият наостри слух.
— Ако изпълниш поставените ми условия и особено ако никога вече не се явиш в моя дом без мое специално разрешение, ще ти отпусна месечна рента.
— Хм, това ми допада.
— Ще получаваш сумата на всяко първо число от месеца чрез трето лице на място, което впоследствие ще реша. Разбира се, дотогава, докато пазиш моята тайна и докато бъда доволен от теб.
— И каква сума, господин префекте, смятате да ми отпуснете?
— Двеста франка месечно.
— Но това е смешно малко! Чудно ми е как въобще ми предлагате подобно нещо!
— Нито сантим повече — сряза го строго префектът. — С двеста франка можеш да живееш доста сносно, но, разбира се, ако изоставиш картите, защото зная, че страдаш от тая страст.
— С толкова мога само да умра от глад! — възрази Питу.
— Прави каквото щеш, но повече не ти давам. Сега те питам за последен път — да повикам ли хората си да те изпратят в затвора като съучастник на престъпника Соломон Бенас или си съгласен да приемеш месечната рента, която ти определям?
Питу остана известно време неподвижен.
— Дайте парите, няма какво друго да сторя… Префектът извади от елегантното си портмоне две банкноти по сто франка и ги даде в ръцете на бившия си чиновник. Без да му благодари, Питу сложи парите в джоба си.
— На първо число идния месец ще намериш в централната поща писмо — каза Дьо Ла Бриер, — от което ще разбереш откъде ще си вземеш парите. А сега можеш да си отидеш, този разговор продължи и без това много дълго. Чиновниците могат да се усъмнят.
Питу направи знак с глава и без да удостои с поглед своя бивш началник излезе навън. Спусна се по стълбите като подгонен звяр. На площада пред полицията спря и погледна злобно към прозорците.
— Значи ме прогони като краставо куче — измърмори през зъби той. — Ритна ме с крак като отвратително говедо — мен, който постави на карта целия си живот заради него. Но почакай, мизернико, с тебе не сме свършили още. Скоро ще си видим сметките!
Той замахна с юмрук към прозореца. Хората, които минаваха, го взеха за луд.
— Ха-ха — избухна той, — ти все пак си простак, обични префекте, защото иначе не би се отнесъл така грубо с човек, който разполага с толкова твои тайни. Искам да ти покажа, че съм по-голям майстор от тебе. На какво да се обзаложим, господин Дьо Ла Бриер, че след четири седмици не ще бъдеш вече префект на полицията в Париж? След четири седмици ще бъдеш заклеймен или ще бъдеш с разбита от куршум глава.
След като Питу се поуспокои малко с този монолог, той обърна гръб на префектурата. Най-напред се отби в един магазин за готови дрехи, където си купи облекло, а от съседен магазин и чифт обуща. Снабди се и с нова шапка и верижка за часовник, имитация на злато. Сега можеше да минава между по-отбраните хора.
Но пък почувства глад, защото от заранта не беше слагал нищо в устата си. Влезе в скромна гостилничка и си поръча обяд. Докато обядваше с голям апетит, той не преставаше да чертае тъмни планове. Изведнъж иронична усмивка заигра по бледото му и изпито лице. Беше му хрумнала идеята, която му трябваше.